Ленио Каклеа

Ленио Каклеа е родена в Атина; женевският фестивал Dance First Think Later посочва 1985 г. като година на раждането ѝ. Обучава се в националната консерватория за съвременен танц в Атина, където изучава класически балет, както и техники и репертоари на американския модерен танц, например на Марта Греъм, Мърс Кънингам и Хосе Лимон. През 2005 г. получава наградата на Фондация „Працика“ и се премества във Франция. Там продължава обучението си в Националния център за съвременен танц (CNDC) в Анже, ръководен тогава от хореографката Еманюел Юин, а през 2008 г. получава стипендия danceWEB на фестивала ImPulsTanz във Виена.

Като изпълнителка танцува в творби на Александра Бахцетзис, Борис Шармац, Клаудия Триоци, както и на Франсоа Шеньо и Сесилия Бенголеа. През 2011 г. завършва SPEAP – магистърската програма по изкуство и политика, ръководена от философа Бруно Латур в Sciences Po в Париж. От 2009 г. създава собствени творби с хореография, текст и видео, а фестивалните биографии описват работата ѝ като вдъхновена от феминизма и постколониалната критика.

Признанието идва в края на 2010-те години. През 2019 г. получава наградата за танц на Фондация Hermès Italia и Миланското триенале. През 2024 г. е една от седемте артисти, които заедно получават 25-ата награда Prix Fondation Pernod Ricard в Париж – за първи път наградата отива при всички номинирани. Творбите ѝ често са представяни в Атина, в Onassis Stegi и на Фестивала на Атина и Епидавър.

Ранните ѝ творби са предимно сола и дуети. В deux • l, представен в Onassis Stegi през февруари 2014 г., тя хореографира самата себе си по звуци на Рьоджи Икеда, изследвайки женското тяло като място на общуване и мисъл; проектът израства от сътрудничество през 2013 г. с американската хореографка Лусинда Чайлдс. Margin Release f/f (2015), дует с Керем Гелебек в Центъра „Помпиду“, е изграден около идеята за отпечатъка. A Hand’s Turn (2017) в Peiraios 260 в Атина е лична среща от около 25 минути.

През 2016 г. започва „Практическа енциклопедия“. Заедно с писатели и анализатори провежда около 600 интервюта в Атина, Обервилие, Поатие, Нион, Есен и другаде, като събира разкази за навиците, ритуалите, упражненията и занаятите на хората. Материалът се превръща в спектакли, серия портрети и книгата Πρακτική εγκυκλοπαίδεια, Αποκλίσεις („Практическа енциклопедия. Отклонения“, 2019) на гръцки, френски, английски и немски. Сценичната версия, с още три жени изпълнителки, е показана в Onassis Stegi през януари 2020 г.

По-късните творби се обръщат към паметта, музиката и тялото. Ballad (2019) е автобиографично соло. Age of Crime (2021), поръчка на Фестивала на Атина и Епидавър за двестагодишнината от Революцията от 1821 г., използва образи на вампири и османски разкази от първо лице за революцията, за да постави под въпрос официалната национална памет. В Sonatas and Interludes тя поставя музиката на Джон Кейдж за подготвено пиано, изпълнявана от Орландо Бас, в ротондата на Bourse de Commerce в Париж. The Birds (2025) за седем изпълнители черпи от есето на Винсиан Депре за това как птиците обитават територията си.

Каклеа разглежда танца като начин да се чете ежедневието и затова е добър водач към точния гръцки. В интервю от 2025 г. за атинското списание LiFO, посветено на жестовете на ръцете, които тя хореографира за модна кампания, журналистката отбелязва, че тя говори за танца с думи като πρακτική (практика) и τριβή (триене), а не като за зрелище. За упражнение по гръцки изберете жест, който повтаряте всяка сутрин, например да правите кафе или да връзвате обувките си. Напишете едно изречение за навика с Κάθε πρωί συνηθίζω να… (Всяка сутрин обикновено…). После напишете три изречения, които описват само движението, с точни глаголи като σηκώνω (вдигам), στρίβω (завъртам) и πιέζω (натискам). Накрая кажете какво показва жестът за вас: Η χειρονομία δείχνει ότι… (Жестът показва, че…).

• В Атина тя изучава не само класически балет, но и техниките на Марта Греъм, Мърс Кънингам и Хосе Лимон.
• Текстът на Age of Crime се основава на книга от 2019 г. с османски разкази за Гръцката революция от историците София Лайу и Маринос Саригянис.
• A Hand’s Turn се играеше на всеки половин час, а след това посетителите можеха да вземат запис на хореографията под формата на книга.
• През 2025 г. тя хореографира жестовете на ръцете в кампания, заснета от фотографа Джак Дейвисън.