Олга Воци

Олга Воци е родена в Пирея през 1922 г. Воци е литературният ѝ псевдоним; официалното ѝ име е Олга Буки-Плати. Учи филология във Философския факултет на Атинския университет. От 1959 г. прекарва три години в Бонския университет, където посещава курсове по германска филология и история на изкуството. Дванайсет години работи като учителка по гръцки език и литература в държавни и частни училища в Гърция и Кипър.

За първи път излиза в печат през 1943 г., по време на германската окупация, когато пирейското списание Νεοελληνική Μούσα (Новогръцка муза) публикува стихотворението ѝ Προσευχή (Молитва). Първата ѝ книга, Ύμνοι (Химни), излиза през 1946 г. През следващите десетилетия тя пише за литературни списания като Νέα Εστία, Ευθύνη, Φιλολογική Πρωτοχρονιά и Πνευματική Κύπρος. Членува в Националното дружество на гръцките писатели и в кръга на писателките Γυναικεία Λογοτεχνική Συντροφιά (Женско литературно дружество).

Признанието идва постепенно. Тя получава втората Държавна награда за поезия през 1971 г. и първата през 1990 г. През 1987 г. Атинската академия ѝ присъжда наградата „Ламброс Порфирас“, а тя получава и награда на Гръцкото дружество за християнска словесност. Умира в Атина през 1998 г. Събраните ѝ стихотворения излизат в четири тома между 1989 и 2002 г., последните два след смъртта ѝ.

Воци пише предимно кратки стихотворения в свободен стих, със спокоен, обърнат навътре глас. Заглавия като Ερημικά (Самотни стихове, 1951), Ενδόμυχα (Съкровено, 1953) и Ύπαρξη και σιωπή (Съществуване и мълчание, 1958) назовават основните ѝ теми: самотата, мълчанието и търсенето на нещо отвъд всекидневието. Някои стихотворения се обръщат към божествено „Ти“, изписано с главна буква, а критичката Хриса Спиропулу-Мардикиан озаглавява едно от есетата си за Воци «Ένα μεταφυσικό τοπίο» (Метафизичен пейзаж). Книгите ѝ са забелязани рано: Никифорос Вретакос рецензира Ύπαρξη και σιωπή през 1959 г., а Андреас Карандонис пише за Ο μεγάλος ήχος (Големият звук) в Νέα Εστία през 1967 г.

Едно стихотворение без заглавие от Ενδόμυχα показва метода ѝ. То започва с Προχωρούμε και Σ’ ανασαίνουμε (Вървим напред и Те вдишваме). Група хора, изгубени в мрака и в планините и откъснати от всички, усещат присъствие, което ги обвива като нощния вятър, и стихотворението завършва неочаквано с щастие. Прости съществителни като вятър, нощ, коса, сянка и ръце носят абстрактно преживяване.

По-късните сборници, сред тях Κρύπτη και σύνορο (Крипта и граница, 1970), Πήλινο σχήμα (Глинена форма, 1985) и Ο καιρός σε κοίταζε (Времето те гледаше, 1993), продължават тази линия. Тя пише и есета, събрани в Πολύεδρα (Многостени, 1978) и Οδύνη και ευδία (Болка и ясно време, 1984), и превежда на гръцки писмото на Кафка до баща му (1971) и прозаичните стихотворения на Георг Тракл (1974).

Воци не е широко известно име, но поезията ѝ днес е част от гръцкото училищно четене. Дигиталното издание на учебника Κείμενα Νεοελληνικής Λογοτεχνίας (Текстове от новогръцката литература) за втори клас на лицея, на официалната гръцка платформа за електронни учебници, включва нейното стихотворение без заглавие от Ενδόμυχα. Английски преводи на стиховете ѝ излизат в американското списание The Charioteer през 1989–1990 г., а творчеството ѝ е преведено на италиански, френски и полски. За задача по гръцки отворете тази страница на учебника и намерете всяко сравнение със σαν или σα (като). Препишете един образ и после съставете свое изречение по същия модел: Η μουσική με τυλίγει σαν… (Музиката ме обвива като…). Накрая обяснете с едно гръцко изречение защо стихотворението завършва с щастие.

• Воци е псевдоним: официалното ѝ име е Олга Буки-Плати.
• Първото ѝ публикувано стихотворение, Προσευχή (Молитва), излиза в пирейско списание през 1943 г., по време на окупацията.
• Учи германска филология и история на изкуството в Бон и по-късно превежда Кафка и Тракл на гръцки.
• Събраните ѝ стихотворения заемат четири тома, два от които излизат след смъртта ѝ.