Марта Карагяни

Марта Карагяни е родена на 6 ноември 1939 г., единствено дете на родители бежанци от Понт, и израства в Керацини, край Пирея; някои източници посочват Пирея или Атина като място на раждане. На осем години, след година уроци в танцовото училище „Морянов“, е приета в детския балет на Лиричната сцена, а когато програмата е закрита, последва учителката си в ново танцово училище. Частната ѝ гимназия преподава също танц и актьорско майсторство. На училищно представление режисьорът Орестис Ласкос я забелязва и я кани на проби във Finos Film. Преди да навърши седемнайсет, тя играе любимата на Алекос Александракис във филма Η Άγνωστος („Непознатата“), излязъл през 1956 г. Никога не учи в театрално училище, но получава актьорски лиценз като „изключителен талант“.

Сценичният ѝ дебют следва през 1957 г. в ревюто Ελέφαντες και ψύλλοι („Слонове и бълхи“), където се запознава с Янис Далианидис, тогава актьор и танцьор. От 1961 г. кинокариерата ѝ е тясно свързана с Далианидис и Finos Film, а от 1964 до 1972 г. работи изключително за Finos. След това се посвещава на театъра, преминавайки от мюзикъли и комедии през 70-те и 80-те към драма през 90-те, и от 1977 г. участва в телевизионни сериали. Автобиографията ѝ Ο έρωτας μωρό μου είναι γλέντι („Любовта, бейби, е веселба“) излиза през 2001 г. Умира на 18 септември 2022 г.

Екранният образ на Карагяни се оформя в комедиите и мюзикълите на Finos Film от 60-те години. Далианидис я снима за пръв път в Ζητείται ψεύτης („Търси се лъжец“, 1961). Μερικοί το προτιμούν κρύο („Някои го предпочитат студено“, 1963), който Finos представя като първия гръцки мюзикъл, ѝ носи голям успех като годеницата на Динос Илиопулос. След това тя става постоянно лице в мюзикълите на Далианидис, сред които Κάτι να καίει („Нещо гори“, 1964), Κορίτσια για φίλημα („Момичета за целувки“, 1965), Ραντεβού στον αέρα („Среща във въздуха“, 1966), Μια κυρία στα μπουζούκια („Дама в бузукията“, 1968), Γοργόνες και μάγκες („Русалки и хаймани“, 1968) и Μαριχουάνα στοπ („Марихуана стоп“, 1971). Танцува във всички, но пее само в един: Ο άντρας που θα παντρευτώ („Мъжът, за когото ще се омъжа“) на Мимис Плесас и Лефтерис Пападопулос в „Русалки и хаймани“.

С Костас Вуцас тя образува много обичана екранна двойка, най-вече в Το ανθρωπάκι („Човечето“, 1969). Πεθαίνω κάθε ξημέρωμα („Умирам всяка зора“, 1969) на Никос Фосколос ѝ дава единствената драматична роля във Finos. Finos Film брои двайсет от нейните четиресет и два филма. На сцената тя поставя амбициозно „Кабаре“ през зимата на 1972 г., печели похвали в пиеси на Пирандело, Голдони и Кеселринг през 90-те, а през 2004 г. играе Праксагора в Εκκλησιάζουσες („Жени в народното събрание“) на Аристофан, на турне по гръцките фестивали чак до Одеона на Ирод Атик.

Finos Film, която притежава правата върху филмите ѝ, пази на сайта си филмографията на Карагяни, три видеопосвещения и подбор от нейни мисли; при смъртта ѝ компанията се сбогува с нея като с „нашата русалка“. Тя казваше, че да разсмиваш не се научава: или го имаш, или не. Комичният усет може да е вроден, но комедийният диалог е отлична класна стая. Изберете кратка сцена от гръкоезична комедия на Finos с посочени автори, като Το ανθρωπάκι („Човечето“), и отбележете как героите отправят молба, прекъсват се и сменят тона. После напишете със свои думи нов разговор от четири до шест реплики за същата ситуация, вместо да преписвате сценария, и го изиграйте с партньор.

• Получава актьорски лиценз като „изключителен талант“, без никога да учи в театрално училище.
• В мюзикълите на Далианидис винаги танцува, но пее само веднъж – в „Русалки и хаймани“ (1968).
• През 2002 г. се връща на Лиричната сцена с оперетата Το κορίτσι της γειτονιάς („Момичето от съседството“), повече от петдесет години след детския балет.
• Първата ѝ антична комедия идва едва през 2004 г., когато играе Праксагора в „Жени в народното събрание“ на Аристофан.