Манолис Триандафилидис

Триандафилидис е роден в Атина на 15 ноември 1883 г., в Гърция, разделена от езиковия въпрос. Държавата, училищата и вестниците използват катаревуса, „пречистения“ език, близък до старогръцкия, докато всички говорят димотики, живия език. След като учи философия в Атина, заминава за Германия, за да учи езикознание при Карл Крумбахер, защитава докторат с дисертация за заемките в средновековния народен гръцки (Марбург, 1909) и се връща убеден, че димотики не е развален диалект, а пълноценен език със собствени правила, който заслужава да бъде описан научно и преподаван в училищата.

През 1910 г. е един от основателите на „Εκπαιδευτικός Όμιλος“ („Образователно дружество“) — групата, към която се присъединяват педагозите Александрос Делмузос и Димитрис Глинос и която се бори за димотики в образованието. Когато правителството на Елефтериос Венизелос въвежда първата образователна реформа през 1917 г., Триандафилидис и Делмузос са назначени за главни инспектори на началното образование и заедно с Глинос я ръководят; за първи път гръцките ученици в началното училище се учат да четат от книги на собствения си език. Реформата е отменена след изборите през 1920 г., а борбата продължава десетилетия. През 1926 г. става професор по езикознание в новия Солунски университет, където преподава до 1934 г. През 1939 г. държавата възлага на комисия под негово ръководство официална граматика на димотики, която излиза през 1941 г. Последните си години прекарва в Атина и умира там на 20 април 1959 г., като оставя имуществото си на университета за институт, посветен на новогръцкия.

От ранното си изследване Ξενηλασία ή ισοτέλεια („Прогонване или равноправие“, 1905), което пита дали гръцкият трябва да прогони чуждите си думи, или да ги приеме като равни, Триандафилидис работи по една и съща задача: да опише гръцкия такъв, какъвто наистина се говори. Пише за историята на езика, за правописа, за преподаването и участва в ожесточените обществени спорове на своето време, винаги с аргументи, а не с обиди.

Централният му труд е Νεοελληνική Γραμματική (της Δημοτικής) („Новогръцка граматика [на димотики]“), издадена през 1941 г. от държавното издателство за учебници, последвана през 1949 г. от по-кратка версия за училищата, Μικρή νεοελληνική γραμματική. Тя излага ясно съществителните, глаголите и правописа на общия говорим език и прокарва граница между онова, което принадлежи на стандартната димотики, и онова, което е диалектно или книжовна заемка. Когато през 1976 г., след падането на диктатурата, димотики най-сетне става официален език на гръцкото образование и държава, именно тази граматика, в училищните си версии, става норма. Всеки гръцки ученик оттогава учи таблици на спрежения и склонения, които водят началото си от нея. Институтът, основан с неговото завещание към Аристотелевия университет в Солун, продължава работата: през 1998 г. издава Λεξικό της κοινής νεοελληνικής („Речник на стандартния новогръцки език“), който гърци и учещи ползват всеки ден.

Ако учите новогръцки, почти сигурно използвате труда на Триандафилидис, без да знаете: начинът, по който граматиките представят падежите на гръцките съществителни или двете спрежения на глаголите, води началото си от неговата граматика. Институтът за новогръцки изследвания — Фондация „Манолис Триандафилидис“ — към Аристотелевия университет в Солун издава граматики, изследвания и речника, който може да се ползва безплатно онлайн. Потърсете която и да е дума в „Триандафилидис“ и пряко използвате неговото наследство. Улици в гръцки градове носят името му. И всеки път, когато гърците спорят за правописа, ударенията или заемките, името му изниква.

• Гърците наричат „Речника на стандартния новогръцки език“ (1998) просто „Триандафилидис“, въпреки че е издаден почти четиридесет години след смъртта му.
• Той участва в ръководството на реформата от 1917 г., която за първи път внася читанки на димотики в гръцките начални училища.
• Граматиката му от 1941 г. става основа на училищния гръцки едва след 1976 г., когато димотики е обявена за официален език.
• Той оставя цялото си състояние на Солунския университет за основаването на институт за новогръцки.