Тукидид

Тукидид, син на Олор, е роден в Атина около 460 г. пр.н.е. в заможно семейство с връзки в Тракия и с право да експлоатира златни мини на тракийското крайбрежие срещу Тасос. Името на баща му е тракийско и царско, а самият той вероятно е сродник на Кимон, великия аристократичен пълководец. За младостта му не знаем нищо освен онова, което сам разказва: че започва да си води бележки веднага щом войната избухва през 431 г. пр.н.е., защото предвижда, че тя ще бъде по-голяма от всички предишни, и че през 430 г. пр.н.е. боледува от чумата и оцелява, затова описанието му на симптомите е толкова точно.

През 424 г. пр.н.е. е избран за един от десетте стратези и е изпратен в Северно Егейско море. Когато спартанският пълководец Бразид нанася изненадващ удар на Амфиполис, ключовата атинска колония на Стримон, Тукидид отплава от Тасос със седем кораба, но пристига с половин ден закъснение; градът вече се е предал. Атина го осъжда на изгнание. Следващите двайсет години прекарва, както казва, далеч от града, със свободно време да наблюдава събитията и с достъп до пелопонеската страна, както и до своята, и изглежда пътува много, може би до Сицилия и със сигурност из Пелопонес и Македония.

Връща се в Атина след амнистията от 404 г. пр.н.е. и умира няколко години по-късно, около 400 г. пр.н.е., може би от насилствена смърт, като трудът остава недовършен: прекъсва по средата на изречение в 411 година. Античната традиция поставя гроба му сред гробовете на рода на Кимон извън стените. Ксенофонт и други продължават разказа оттам, докъдето той го е оставил.

«Ιστορίαι», разделени от по-късни издатели на осем книги, разказват Пелопонеската война от причините ѝ до 411 г. пр.н.е. Книга 1 обяснява защо Тукидид смята войната за най-голямата досега, разглежда ранната гръцка история със скептичен поглед, излага метода му и разграничава публичните оплаквания от онова, което той нарича «най-истинската причина»: растежа на атинската мощ и страха, който той вдъхва на Спарта. Той казва на читателя, че е проверявал всяко сведение, не се е доверявал на ничия памет и е съставял речите, като се е придържал възможно най-близо до казаното, но е карал ораторите да казват онова, което изисква случаят.

Големите епизоди, които следват, са сред най-четените страници на гръцкия език. Надгробното слово на Перикъл (2.35–46) е демокрацията, която описва сама себе си; чумата в Атина (2.47–54) е клинична и морална аутопсия на град, обзет от паника; гражданската война в Керкира (3.82–83) анализира как думите сменят значението си, когато една общност се разкъсва; спорът за Митилена (3.36–49) обсъжда дали да бъде избит въстанал град; в Мелийския диалог (5.84–116) атиняните казват на малък остров, че силните правят каквото могат, а слабите търпят каквото трябва; а книги 6 и 7 разказват Сицилийската експедиция, от отплаването на флота до унищожението му при Сиракуза, като трагедия в проза.

Гръцкият му е прочут с трудността си: сбит, абстрактен, пълен с антитези и изречения, които се пречупват под тежестта на мисълта си. Погледът му към човешките дела е лишен от сантименталност, без богове, без поличби, в които да вярва, с човешката природа като константа, която прави миналото полезно за разбирането на бъдещето. Затова той е родоначалник на политическия реализъм и на всеки историк, който иска доказателства.

Гръцките гимназисти четат Тукидид в оригинал, обикновено главите за Керкира от книга 3 и откъси от надгробното слово, които мнозина смятат за най-трудния текст от училищните си години и помнят цял живот. Изразът «κτήμα ες αεί» се използва в новогръцкия за всичко с трайна стойност, а «οι ισχυροί κάνουν ό,τι μπορούν και οι αδύναμοι υποφέρουν ό,τι πρέπει» се цитира във всяка дискусия за международна политика. В чужбина «капанът на Тукидид», понятие, въведено през 2010-те години, за да опише опасността от война между изгряваща и утвърдена сила, отново връща името му във вестниците. Обучаващият се може да се разходи из Керамикос в Атина, където са погребани загиналите във войната от 431 г. пр.н.е., преди Перикъл да говори, или да посети обекта Амфиполис в Македония, чиято загуба му струва кариерата и ни дарява книгата. Упражнението C2 на сайта за контрафактическа история и страниците за Перикъл и Херодот продължават темата.

• Той е единственият голям античен историк, който е бил и пълководец във войната, която описва, и губи командването си, защото пристига в Амфиполис с половин ден закъснение.
• Боледува от атинската чума и оцелява, което му позволява да опише болестта отвътре; лекарите и до днес спорят каква болест е била.
• Историята му прекъсва по средата на изречение през 411 г. пр.н.е., седем години преди края на войната; „Гръцка история“ на Ксенофонт започва точно там, където тя спира.
• Първата публикувана книга на Томас Хобс, през 1629 г., е английски превод на Тукидид, когото той нарича «най-политичния историограф, писал някога».