Корнелиус Касториадис

Касториадис е роден в Константинопол на 11 март 1922 г., а няколко месеца по-късно семейството му се премества в Атина, когато гръцкото присъствие в Турция приключва. Учи право, икономика и политически науки в Атинския университет, а като юноша влиза в комунистическата младеж по време на диктатурата на Метаксас. По време на Окупацията скъсва с Комунистическата партия и се присъединява към троцкистка група, което го прави мишена както на сталинистите, така и на десницата.

През декември 1945 г. напуска Пирея с кораба „Матароа“, който отвежда в Париж група млади гръцки интелектуалци и творци с френски стипендии, сред тях Костас Акселос и Костас Папайоану. В Париж скоро напуска троцкисткото движение и заедно с Клод Льофор основава групата и списанието Socialisme ou Barbarie (1949–1965), чиято критика на бюрокрацията и на Изток, и на Запад повлиява на поколението от Май 1968 г. За да се издържа, от 1948 до 1970 г. работи като икономист в ОЕИС, по-късно ОИСР; като чужденец подписва политическите си текстове с псевдоними като Пиер Шольо и Пол Кардан.

След като става френски гражданин през 1970 г., напуска ОИСР, обучава се като психоаналитик и практикува от началото на 70-те години. През 1980 г. става директор на изследванията във Висшето училище за социални науки. Често се връща в Гърция за лекции и интервюта, които събират многобройна публика. Умира в Париж на 26 декември 1997 г.

Касториадис започва като марксистки критик на Съветския съюз, който анализира като общество, управлявано от нова бюрократична класа. В началото на 60-те години стига до извода, че самият марксизъм, с вярата си в икономически закони и историческа необходимост, не може да обясни как наистина се променят обществата, и се отказва от него.

Отговорът му е изложен в L'Institution imaginaire de la société (1975), на гръцки Η φαντασιακή θέσμιση της κοινωνίας („Въображаемото установяване на обществото“). Всяко общество, твърди той, създава само себе си: неговите богове, закони, ценности и значения не са продиктувани от природата, Бога или историята, а са изобретения на едно колективно „радикално въображаемо“. Повечето общества крият това от самите себе си и приписват правилата си на външен източник; тях той нарича хетерономни. Автономно е обществото, което знае, че само създава законите си, и следователно може да ги поставя под въпрос и да ги променя, а автономен индивид е онзи, който размишлява върху това, което мисли и прави.

За Касториадис този проект за автономия се ражда два пъти: в древногръцкия полис, с демокрацията и философията, и в модерна Западна Европа, с нейните революции и критическа мисъл. Той настоява, че Атина не е модел за копиране, а зародиш за развиване. Есетата му, събирани от 1978 г. в поредицата Les Carrefours du labyrinthe („Кръстопътищата на лабиринта“), обхващат всичко от психоанализата до екологията, а в La montée de l'insignifiance („Възходът на незначителността“, 1996) той заклеймява едно потребителско общество, изгубило политическата си страст.

В Гърция Касториадис се е превърнал в добре познато име сред читателите на философия и политика: книгите му са преведени, най-вече от издателство Ύψιλον, телевизионните му интервюта от 80-те и 90-те години се разпространяват широко онлайн, а изрази като „η άνοδος της ασημαντότητας“ („възходът на незначителността“) и „проектът за автономия“ се появяват във вестникарски колонки и в дебати за пряката демокрация. Добро начало е едно от тези гръцки интервюта, в които той говори ясен, жив гръцки, или лекциите му за древна Атина. Централните му понятия, въображаемото установяване и автономията, са част от речника на социалната теория по целия свят.

• През декември 1945 г. отплава за Франция с „Матароа“ заедно с десетки млади гръцки интелектуалци, които ще направят кариера в чужбина.
• Повече от двайсет години е старши икономист в ОИСР, докато пише революционни текстове под псевдоними.
• Той е едновременно философ, икономист и практикуващ психоаналитик.
• Вижда атинския полис като зародиш за развиване, а не като модел за копиране.