Кариофилия Карабети

Кариофилия Карабети, изписвана също Karampeti или Karambeti, е родена през 1958 г. и израства в Докса, село край Димотика в Еврос, в най-североизточната част на Гърция; някои справочници посочват 5 юли 1958 г. като рождената ѝ дата. В Солун тя учи строително инженерство в Политехниката, като едновременно с това се обучава в Драматичната школа на Държавния театър на Северна Гърция. Там, по нейните думи, решаващ учител за нея е актрисата Мая Либеропулу. От 21-годишна възраст се издържа сама, като дава уроци по математика, гледа деца и работи като сервитьорка в барове.

Първите ѝ години на сцената са неплатени, в Експерименталната сцена на трупата Τέχνη (Изкуство) в Солун, затова тя работи и другаде по същото време. След това се присъединява към Йоргос Михаилидис в Ανοιχτό Θέατρο (Открит театър), където играе Анабела в „Жалко, че е курва“, Лулу на Ведекинд и Маша в „Три сестри“ на Чехов. Тя помни този период като един от най-хубавите в живота си.

През 1997 г. Националният театър на Гърция ѝ поверява ролята на Медея на Еврипид, в режисура на Никети Кондури и с музика на Савина Янату. След Епидавър постановката гостува в чужбина, сред другите градове в Мелбърн, Монреал и Ню Йорк. Оттогава тя се движи между античната трагедия, съвременната драма, телевизията и киното.

Карабети е известна преди всичко като трагическа актриса. Сред ролите, които цени най-много, тя назовава Антигона, която свързва със спомена за режисьора Минос Воланакис, Медея, няколко Електри и Клитемнестри, особено Клитемнестра, на която я научава Петер Щайн, лейди Макбет и дори Хамлет. С Михаил Мармаринос играе Мегара в „Обезумелият Херакъл“ на Еврипид, а при Янис Хувардас е Кристин Манон в „Траурът подхожда на Електра“ на Юджийн О’Нийл.

Съвременната гръцка драма ѝ дава някои от най-странните ѝ роли. През 2015 г. тя играе Норма Дезмънд, забравената звезда на нямото кино, в Στροχάιμ (Строхайм) на Димитрис Димитриадис, режисиран от Стаматис Фасулис. През 2017 г. е Атоса, персийската царица, в „Персите“ на Есхил на Кипърската театрална организация, в режисура на Арис Биниарис в Епидавър. За тази роля получава наградата „Каролос Кун“ за антична драма, връчена в Атина през февруари 2019 г.

На екрана тя играе поетесата Евтихия Папаянопулу в зрелите ѝ години във филма на Ангелос Франдзис Ευτυχία (Евтихия, 2019), с Катя Гулиони като младата Евтихия. През 2023 г. е в главната роля във Φόνισσα (Убийцата) на Ева Натена по повестта на Александрос Пападиамандис за Хадула, стара вдовица на гръцки остров около 1900 г. Методът ѝ, казва тя, е единствено работата: концентрация, бележки на репетицията и изучаване на всяко движение и всяка фраза.

Дигиталният архив на Националния театър пази снимки, програми и изрезки от пресата за нейната Медея от 1997 г., включително снимка, на която тя е Медея до Лазарос Георгакопулос като Язон. Последните ѝ филми представят на широка публика две гъркини на словото: авторка на текстове на популярни песни и героинята на класическо произведение на гръцката проза. През 2026 г. тя се връща към Медея, 29 години по-късно, в постановка на режисьора Никита Миливоевич.

Опитайте: прочетете нейното изречение на съвременен гръцки от интервю за Το Βήμα през 2015 г., «Ο ηθοποιός γίνεται το όχημα για να συμβεί αυτό» (Актьорът става проводник, за да се случи това). После напишете две свои изречения: едно за актрисата, започващо с Η Καραμπέτη λέει ότι… (Карабети казва, че…), и едно за персонаж, започващо с Η Μήδεια αποφασίζει να… (Медея решава да…). Проверете дали всяко изречение показва ясно кой говори или действа.

• Тя учи строително инженерство в Солунската политехника едновременно с актьорско майсторство.
• Медея от 1997 г. е с музика на Савина Янату, изпълнявана на инструменти, сред които понтийската лира и народният кларинет.
• Играла е и Електра, и Клитемнестра – дъщерята и майката, които се изправят една срещу друга в един и същи мит.
• В „Строхайм“ тя играе звезда на нямото кино: филмова актриса, изобразена на сцената.