Ели Алексиу

Ели Алексиу е родена в Ираклион на 22 май 1894 г., четвърто дете на издателя и журналист Стилианос Алексиу. Най-голямата ѝ сестра е писателката Галатия Казандзаки, а брат ѝ Лефтерис Алексиу също пише. След учителското си образование през 1914 г. е назначена в Третото християнско девическо училище в квартал Агия Параскеви в Ираклион – бедно училище, което местните подигравателно наричат „краставо училище“. По-късно преподава френски. През 1920 г. се омъжва за Васос Даскалакис и се установява в Атина. Една вечер му разказва случка от класа си и той настоява тя да я запише. Разказът „Франдзескос“ излиза през 1923 г. в списанието „Филики Етерия“ на Фотис Кондоглу под псевдонима Ели Клиродѐти.

През 1928 г. Алексиу става членка на Комунистическата партия на Гърция. По време на диктатурата на Метаксас е арестувана и разпитвана, а през Окупацията работи в писателската група на съпротивителния фронт ЕАМ. Френска стипендия я отвежда в Париж през 1945 г., където учи в Сорбоната и се запознава с Пол Елюар и Луи Арагон. От 1949 до 1962 г. живее в Румъния като съветничка за детски ясли, интернати и учебници за гръцките деца бежанци. Връща се в Гърция след смъртта на Галатия през 1962 г. През 1966 г. е хвърлена в затвора по заповед от 1952 г., след което е оправдана след обществен протест. Умира в Атина на 28 септември 1988 г.

Първата книга на Алексиу, сборникът разкази Σκληροί αγώνες για μικρή ζωή (Тежки борби за малък живот, 1931), събира училищните истории, започнали с „Франдзескос“. Три години по-късно излиза Γ΄ Χριστιανικόν Παρθεναγωγείον (Трето християнско девическо училище, 1934), почерпан от годините ѝ в Ираклион. Заглавието запазва официалното старо окончание -ον; днешната дума е παρθεναγωγείο. В романа един първи клас е разделен между две учителки. В отделението на госпожа Калиопи цари пълна тишина. Новата учителка, госпожа Ели, води оживен клас, където, както казват ученичките, никой не бие, никой не крещи и често има малки излети. Момичета от строгото отделение започват да се промъкват на другите уроци, а госпожа Калиопи реагира сурово. Чрез този прост конфликт книгата пита за какво всъщност служи училището.

Бедни деца, сираци, болни ученици и деца, които трябва да работят, се появяват отново и отново в разказите ѝ; документален филм на ЕРТ ѝ приписва 121 разказа. В Букурещ тя издава романа Με τη λύρα (С лирата, 1959). След завръщането си в Гърция пише Για να γίνει μεγάλος (За да стане велик, 1966), биография на Никос Казандзакис, бившия ѝ зет, и романа Δεσπόζουσα (Господстваща, 1972). Пише също детски книги, пиеси и спомени и превежда спомените на Максим Горки за Толстой, Андреев и Чехов.

Разказите ѝ отново се издават: през 2022 г. издателство „Кастаниотис“ публикува Τα Διηγήματα 1923–1983 (Разказите) с предговор от литературоведката Анда Кацики-Гивалу. Онлайн архивът на ЕРТ пази документалния филм Μονόγραμμα (Монограм) от 1984 г., в който Алексиу, тогава почти деветдесетгодишна, си спомня критското си детство, преподаването и Съпротивата; филмът е на гръцки. Част от архива ѝ се съхранява в ЕЛИА, Гръцкия литературен и исторически архив.

Опитайте кратка задача. Прочетете текста за ниво C2 и реда от романа за класа на новата учителка. Подчертайте η δασκάλα, η μαθήτρια, η τάξη и το διάλειμμα. След това напишете пет изречения на гръцки за един учебен ден, от звънеца до пътя към дома, с πρώτα, έπειτα, ενώ и στο τέλος. Накрая сравнете официалното Παρθεναγωγείον от заглавието с всекидневното παρθεναγωγείο.

• Първият ѝ разказ излиза под псевдоним, защото, както си спомня по-късно, се срамувала да го подпише.
• Била е почти на деветдесет, когато ЕРТ я снима за поредицата „Монограм“ през 1984 г.
• Живее тринадесет години в Румъния, като организира обучението на гръцките деца бежанци.
• Написва биография на Никос Казандзакис, който е бил женен за сестра ѝ Галатия.