Янис Скарибас

Скарибас е роден на 28 септември 1893 г. (според някои източници през 1897 г.) в Агия Ефтимия, село във Фокида близо до Коринтския залив. Учи в Егио и завършва гимназия в Патра. През 1919 г. постъпва в митницата на Халкида, на остров Евбея, и никога повече не напуска този град: работи там като митнически служител, а по-късно като митнически агент, и до края на живота си обича да се представя, наполовина гордо, наполовина подигравателно, като „пенсиониран митничар“.

Започва късно и с гръм. През 1929 г. разказът му Ο Καπετάν Σουρμελής ο Στουραΐτης („Капитан Сурмелис Стураитис“) печели първа награда за кратка проза, а през 30-те години той издава един след друг разкази, романи и стихове, които озадачават атинските критици. В Халкида той е местна легенда: предизвикателен събеседник, прочут с ругатните, шегите и презрението си към всяка условност, който се кара с издатели, академици и литературния естаблишмънт. Признанието идва едва на старини, с Първата държавна награда за литература през 1976 г. за антивоенния му роман Φυγή προς τα εμπρός („Бягство напред“). Умира в Халкида на 21 януари 1984 г. и е погребан на държавни разноски в крепостта Карабаба над Еврип.

Скарибас принадлежи към поколението на 30-те, но стои встрани от него. Докато другите търсят сериозен, „гръцки“ модернизъм, той се смее. Прозата му е непрестанна игра с езика: каламбури, измислени думи, внезапни смени на регистъра от тържествената катаревуса към жаргона на пристанището, изречения, които рухват в безсмислица, а после във внезапна тъга. Критиците го виждат по-близо до дадаистите, отколкото до сюрреалистите, които той обича да пародира, а Манолис Анагностакис нарича поезията му „φανταιζίστικη“ („фантазьорска“).

След разказите в Καϋμοί στο Γριπονήσι („Мъки на Грипониси“, 1930) и прозата на Το θείο τραγί („Божественият козел“, 1933) идват двата му големи романа. Μαριάμπας (1935) и Το σόλο του Φίγκαρω („Солото на Фигаро“, 1939) се развиват в една сънна Халкида, сред клоуни, моряци, влюбени и неудачници, и смесват лиризъм, еротика, сатира и трагедия, както не го е правил нито един гръцки роман. Стиховете му в Ουλαλούμ (1936), Εαυτούληδες („Малки азчета“, 1952) и Βοϊδάγγελοι се връщат към същите мотиви: бягството от реалността, корабът, циркът. Късно в живота си пише Το Βατερλώ δύο γελοίων („Ватерлоо на двама клоуни“, 1959), наградения Φυγή προς τα εμπρός (1976) и пиеси за театъра на сенките и за сцената, сред които Αντι-Καραγκιόζης ο Μέγας („Анти-Карагьоз Велики“, 1977) и Η κυρία του τραίνου („Дамата от влака“, 1980).

Халкида го приема за свой дух на мястото. Сдружението „Приятели на Г. Скарибас“ е основано там в годината на смъртта му, гробът му е в крепостта Карабаба, която се издига над Еврип, а изложби, четения и представления на Карагьоз поддържат жив спомена за него. В родното му село Агия Ефтимия родната му къща е обявена за защитен паметник през 1998 г., а всяка година в негова чест се провеждат „Σκαρίμπεια“. По-млади гръцки писатели често го сочат като образец на свобода и хумор. За да го разберете, застанете на стария мост на Халкида и вижте как Еврип сменя посоката си, а после прочетете на глас една глава от Το σόλο του Φίγκαρω.

• Работи в митницата на Халкида от 1919 г. и се нарича „пенсиониран митничар“ дълго след като е станал известен.
• Получава Първата държавна награда за литература едва през 1976 г., на повече от осемдесет години.
• Погребан е на държавни разноски в крепостта Карабаба над Еврип.
• Обича да пародира сюрреалистите, като им подражава.