Антигони Валаку

Антигони Валаку е родена в Кавала, в Северна Гърция, през 1930 г. Семейството ѝ се премества в Атина през 1946 г., когато тя е на шестнайсет. В последните си училищни години посещава и театралното студио на режисьора и преводач Василис Ротас. През 1946 г. дебютира на сцената в трупата на актьора Емилиос Веакис като Триандафилия в пиесата на Нотис Пергиалис Νυφιάτικο τραγούδι („Сватбена песен“). В началото на 50-те години критиката я познава със свежи, младежки роли. В Националния театър играе Пердита в „Зимна приказка“ на Шекспир през 1952 г. и Исмена в „Антигона“ на Софокъл през 1956 г. През 1955 г. е Офелия в „Хамлет“ в Театъра на Националната градина в Атина.

От 1956 г. играе Ане Франк в трупата на Костас Мусурис – роля, която ѝ носи наградата „Марика Котопули“, а през 1958 г. създава собствена трупа. Между 1953 и 1965 г. участва в около дузина филми, сред които Γκόλφω („Голфо“, 1955) на Орестис Ласкос. Десетилетия наред работи и в радиото и телевизията, предимно в адаптации на пиеси, и около двайсет години преподава в драматичната школа на Националния театър. Сред късните ѝ роли са Сара в „Августовските китове“ в Националния театър през 2001 г. и мадам Фло през 2011 г. Умира в Атина през ноември 2013 г. на 83 години.

Дигиталният архив на Националния театър отбелязва роли на Валаку от 1952 до 2007 г., а списъкът прилича на карта на световната драма. Най-запомнящата се нейна постановка е Ηλέκτρα („Електра“) на Софокъл в новогръцки превод на К. Х. Мирис и режисура на Спирос Евангелатос. Премиерата е в античния театър в Епидавър на 9 юли 1972 г., а спектакълът се връща в Одеона на Ирод Атик в Атина през 1972, 1973 и 1974 г. Музиката е на Димитрис Терзакис, а сценографията и костюмите – на Йоргос Пацас. Разпределението в архива свързва всеки персонаж с изпълнител: Валаку като Електра, Хлои Лиаску като Хризотемида, Алека Кацели като Клитемнестра, Петрос Фисун като Орест. Тя играе отново Електра за Националния театър през 1981 г.

Античната трагедия остава в центъра. През 1975 г. тя е Агава във „Вакханки“ и Касандра в „Троянки“, през 1976 г. – Ифигения в „Ифигения в Таврида“, през 1987 г. – Йокаста в „Цар Едип“, а през 1993 г. – Медея. Редом с тях идват Жулиета през 1961 г., заглавната роля в „Мария Стюарт“ през 1986 г. и „Майка Кураж“ на Брехт през 2007 г. В „Домът на Бернарда Алба“ на Лорка тя преминава от Адела, най-малката дъщеря, през 1962 г. до деспотичната майка Бернарда през 1996 г. В интервю за вестник през 2001 г. говори как нейната героиня Сара посреща старостта, без да се предава.

В родния ѝ град театър носи нейното име: в Кавала се обявяват представления в Θέατρο Αντιγόνη Βαλάκου (Театър „Антигони Валаку“). На погребението ѝ критикът Костас Георгусопулос казва, че тя е обхванала целия широк спектър на световния театър, а художественият директор на Националния театър Сотирис Хадзакис я нарича постоянна отправна точка за по-младите актьори. За изучаващия езика най-полезната следа е самият архив. Отворете страницата на Ηλέκτρα (1972) в архива на Националния театър и намерете раздела Διανομή (Разпределение на ролите): името на всеки персонаж стои до името на актьор, и двете на гръцки. Попитайте и отговорете: Ποια παίζει τη Χρυσόθεμη; Τη Χρυσόθεμη την παίζει η Χλόη Λιάσκου (Коя играе Хризотемида? Хризотемида я играе Хлои Лиаску). После обърнете въпроса: Ποιον ρόλο υποδύεται η Αντιγόνη Βαλάκου; (Каква роля въплъщава Антигони Валаку?)

• Името ѝ е на трагическа героиня, но в „Антигона“ на Софокъл през 1956 г. тя играе сестрата, Исмена.
• В „Домът на Бернарда Алба“ играе най-малката дъщеря през 1962 г. и майката 34 години по-късно.
• Нейната „Електра“ от 1972 г. има премиера в Епидавър и е възобновявана в Атина през следващите две лета.
• Около двайсет години преподава в драматичната школа на Националния театър.