Рени Питаки

Рени Питаки е родена в Атина; справочниците обикновено посочват 28 октомври 1945 г. Баща ѝ е армейски офицер и назначенията му означават чести премествания между градове и училища. Именно майка ѝ я подтиква да се яви на прослушване при Каролос Кун. В подземната зала на Художествения театър тя рецитира стихове на Кавафис пред комисия, в която са Кун, Гиоргос Лазанис и Мимис Кугиумдзис, и е приета в театралната школа. Учи също филология в университета, но избира сцената.

За първи път излиза на сцена на Великден 1966 г., още като ученичка, в „Марат/Сад“ на Петер Вайс, поставен от Кун. Първата ѝ главна роля, както си спомня, е в „Завръщане у дома“ на Пинтър, също режисиран от Кун; представлението е свалено около месец след премиерата, когато диктатурата от 1967 г. донася танкове и цензура. От първите си петдесет години в театъра, казва тя през 2015 г., четиридесет е прекарала в Художествения театър.

След смъртта на Кун през 1987 г. тя споделя ръководството на театъра с Лазанис и Кугиумдзис. През 2003 г., няколко месеца след смъртта на Кугиумдзис, подава оставка от управителния съвет, несъгласна с онова, което смята за краткосрочно планиране. През 2016 г. се връща на подземната сцена след петнадесет години с „Когато ние, мъртвите, се пробудим“ на Ибсен, отбелязвайки петдесет години от първата си поява там.

До Кун Питаки работи в целия репертоар на Художествения театър. Архивните разпределения я поставят в „Сън в лятна нощ“ на Шекспир (1971–72), където играе Титания, и в „Оперета“ на Гомбрович (1972–73) – работа, която тя свързва с наградата си „Котопули“, носеща името на актрисата Марика Котопули. В античната драма играе Йо в „Окованият Прометей“, участва в „Птици“ на Аристофан в Епидавър през 1975 г. и е Електра в „Хоефори“ (Χοηφόροι) от „Орестия“ на Кун през 1980 г. Съвременният репертоар е също толкова централен: Οι Δούλες („Слугините“) на Жене в превод на Одисеас Елитис, „Йерма“ на Лорка, „Не аз“ на Бекет и Катя в Ο ήχος του όπλου („Звукът на оръжието“) на Лула Анагностаки – роля, която тя причислява към върховете в кариерата си.

През сезон 1996–97 играе Марта в „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ на Олби срещу Кугиумдзис, който е и режисьор на постановката. Извън Художествения театър играе Клитемнестра в „Електра“ на Еврипид – първото ѝ сътрудничество с режисьора Спирос Евангелатос – през 2015 г. и Ани Уилкс в сценична версия на „Мизъри“ през 2018 г. В киното ролята ѝ във филма „Мис Насилие“ (Miss Violence, 2013) на Александрос Авранас ѝ носи през 2014 г. наградата на Гръцката филмова академия за най-добра поддържаща женска роля.

През октомври 2023 г. Гръцкото сдружение на критиците на театъра и сценичните изкуства връчва на Питаки своята Голяма театрална награда; председателят му Савас Пацалидис казва, че тя е обичала сцената толкова, колкото сцената е обичала нея. Кариерата ѝ живее и в онлайн архива на Художествения театър, чиито страници за постановки посочват преводач, режисьор и разпределение. Отворете страницата на Ποιος φοβάται τη Βιρτζίνια Γουλφ („Кой се страхува от Вирджиния Улф?“, 1996–97). Намерете реда Μάρθα…Ρένη Πιττακή и забележете, че Μίμης Κουγιουμτζής се появява два пъти: като σκηνοθέτης (режисьор) и като актьора, който играе Джордж. След това обобщете представлението в едно точно изречение: Τη Μάρθα την υποδύθηκε η Ρένη Πιττακή, σε σκηνοθεσία Μίμη Κουγιουμτζή (Марта беше изиграна от Рени Питаки, режисьор Мимис Кугиумдзис). Повторете упражнението с втора програма от архива.

• На прослушването за театралната школа тя рецитира стихове на Кавафис.
• Първата ѝ главна роля, в „Завръщане у дома“ на Пинтър, е свалена около месец след премиерата, когато идва диктатурата от 1967 г.
• „Слугините“ на Жене, в които тя играе една от трите роли през сезон 1967–68, са преведени на гръцки от поета Одисеас Елитис.
• През 2016 г. тя се връща на подземната сцена на Художествения театър след петнадесет години отсъствие.