Живот
Рени Питаки е родена в Атина; справочниците обикновено посочват 28 октомври 1945 г. Баща ѝ е армейски офицер и назначенията му означават чести премествания между градове и училища. Именно майка ѝ я подтиква да се яви на прослушване при Каролос Кун. В подземната зала на Художествения театър тя рецитира стихове на Кавафис пред комисия, в която са Кун, Гиоргос Лазанис и Мимис Кугиумдзис, и е приета в театралната школа. Учи също филология в университета, но избира сцената.
За първи път излиза на сцена на Великден 1966 г., още като ученичка, в „Марат/Сад“ на Петер Вайс, поставен от Кун. Първата ѝ главна роля, както си спомня, е в „Завръщане у дома“ на Пинтър, също режисиран от Кун; представлението е свалено около месец след премиерата, когато диктатурата от 1967 г. донася танкове и цензура. От първите си петдесет години в театъра, казва тя през 2015 г., четиридесет е прекарала в Художествения театър.
След смъртта на Кун през 1987 г. тя споделя ръководството на театъра с Лазанис и Кугиумдзис. През 2003 г., няколко месеца след смъртта на Кугиумдзис, подава оставка от управителния съвет, несъгласна с онова, което смята за краткосрочно планиране. През 2016 г. се връща на подземната сцена след петнадесет години с „Когато ние, мъртвите, се пробудим“ на Ибсен, отбелязвайки петдесет години от първата си поява там.
Творчество
До Кун Питаки работи в целия репертоар на Художествения театър. Архивните разпределения я поставят в „Сън в лятна нощ“ на Шекспир (1971–72), където играе Титания, и в „Оперета“ на Гомбрович (1972–73) – работа, която тя свързва с наградата си „Котопули“, носеща името на актрисата Марика Котопули. В античната драма играе Йо в „Окованият Прометей“, участва в „Птици“ на Аристофан в Епидавър през 1975 г. и е Електра в „Хоефори“ (Χοηφόροι) от „Орестия“ на Кун през 1980 г. Съвременният репертоар е също толкова централен: Οι Δούλες („Слугините“) на Жене в превод на Одисеас Елитис, „Йерма“ на Лорка, „Не аз“ на Бекет и Катя в Ο ήχος του όπλου („Звукът на оръжието“) на Лула Анагностаки – роля, която тя причислява към върховете в кариерата си.
През сезон 1996–97 играе Марта в „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ на Олби срещу Кугиумдзис, който е и режисьор на постановката. Извън Художествения театър играе Клитемнестра в „Електра“ на Еврипид – първото ѝ сътрудничество с режисьора Спирос Евангелатос – през 2015 г. и Ани Уилкс в сценична версия на „Мизъри“ през 2018 г. В киното ролята ѝ във филма „Мис Насилие“ (Miss Violence, 2013) на Александрос Авранас ѝ носи през 2014 г. наградата на Гръцката филмова академия за най-добра поддържаща женска роля.
Наследство в днешна Гърция
През октомври 2023 г. Гръцкото сдружение на критиците на театъра и сценичните изкуства връчва на Питаки своята Голяма театрална награда; председателят му Савас Пацалидис казва, че тя е обичала сцената толкова, колкото сцената е обичала нея. Кариерата ѝ живее и в онлайн архива на Художествения театър, чиито страници за постановки посочват преводач, режисьор и разпределение. Отворете страницата на Ποιος φοβάται τη Βιρτζίνια Γουλφ („Кой се страхува от Вирджиния Улф?“, 1996–97). Намерете реда Μάρθα…Ρένη Πιττακή и забележете, че Μίμης Κουγιουμτζής се появява два пъти: като σκηνοθέτης (режисьор) и като актьора, който играе Джордж. След това обобщете представлението в едно точно изречение: Τη Μάρθα την υποδύθηκε η Ρένη Πιττακή, σε σκηνοθεσία Μίμη Κουγιουμτζή (Марта беше изиграна от Рени Питаки, режисьор Мимис Кугиумдзис). Повторете упражнението с втора програма от архива.
Знаете ли, че…?
- На прослушването за театралната школа тя рецитира стихове на Кавафис.
- Първата ѝ главна роля, в „Завръщане у дома“ на Пинтър, е свалена около месец след премиерата, когато идва диктатурата от 1967 г.
- „Слугините“ на Жене, в които тя играе една от трите роли през сезон 1967–68, са преведени на гръцки от поета Одисеас Елитис.
- През 2016 г. тя се връща на подземната сцена на Художествения театър след петнадесет години отсъствие.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Η δολοφονία του Ζαν-Πολ Μαρά | Марат/Сад — дебют на сцената | 1966 |
| Οι Δούλες | Слугините | 1967 |
| Οπερέτα | Оперета | 1972 |
| Ορέστεια — Χοηφόροι | Орестия — Електра в „Хоефори“ | 1980 |
| Ποιος φοβάται τη Βιρτζίνια Γουλφ; | Кой се страхува от Вирджиния Улф? — Марта | 1996 |
| Όταν ξυπνήσουμε εμείς οι νεκροί | Когато ние, мъртвите, се пробудим | 2016 |
Един ред за запомняне
Έγινα ηθοποιός χάρη στον Κάρολο Κουν που ήταν δάσκαλός μου και πατέρας μου.
Égina ithopiós chári ston Károlo Koun pou ítan dáskalós mou ke patéras mou.
Станах актриса благодарение на Каролос Кун, който беше мой учител и мой баща.


























































