Рита Антонопулу

Рита Антонопулу е родена и израснала в Атина; публикуваната ѝ биография не посочва година на раждане. На осемнайсет години започва уроци по модерно пеене, докато учи графичен дизайн в Атинското училище за графични изкуства и художествено образование; учи също английски, френски и испански. Първите ѝ изяви са на малки атински сцени с различни състави, където пее песни на гръцки композитори. На двайсет години започва да учи класическо пеене, а успоредно с това представя с групи рок, джаз и фънк програми в Атина и в други гръцки градове.

През 2000 г. започва двугодишно сътрудничество с композитора Мимис Плесас, като пее на всичките му концерти. Следват семинари по актьорско майсторство и пеене при Стаматис Краунакис, който я избира за своята музикално-театрална група „Спира Спира“. Около две години и половина тя участва в нейните спектакли, сред които Χορικά („Хорови песни“), представен в Атинската концертна зала и в Малкия театър на Епидавър през лятото на 2006 г.

Същата година Танос Микруцикос я чува на прослушване и я кани да пее в изявите му в атинския музикален клуб Σταυρός του Νότου („Южният кръст“) редом с Янис Кутрас. Сътрудничеството продължава до края на живота му. През 2016 г. тя заменя Христос Тивеос в музикално-театралния спектакъл 9 και 5 („Девет и пет“) с Василис Папаконстантину и текстове на Одисеас Йоану по време на турнето извън Атина.

Първият ѝ албум, Για φωνή και ορχήστρα („За глас и оркестър“), излиза през октомври 2007 г. Микруцикос аранжира наново свои любими песни само за струнни и духови инструменти, а записът е направен в Атинската концертна зала с оркестър „Камерата“ под диригентството на Александрос Мират. През октомври 2008 г. следва Πάμε ξανά απ’ την αρχή („Да започнем отново от началото“) с музика на Микруцикос и текстове на Одисеас Йоану. През 2015 г. композиторът Йоргос Андреу издава в лейбъла Μικρή Άρκτος албума Ζωή μου μην αργείς („Живот мой, не закъснявай“) с Антонопулу като изпълнителка.

През май 2018 г. тя завършва с Костас Томаидис нов запис на Καντάτα για τη Μακρόνησο („Кантата за Макронисос“) на Микруцикос по стихове на Янис Рицос, заедно с неговия етюд по стихове на Владимир Маяковски. Творбите са записани за първи път през 1976 г. с Мария Димитриади; композиторът преоркестрира много части и нарича резултата пресъздаване. Това става последният му албум. Концертите ѝ показват друга страна на интерпретацията. В Όλες του κόσμου οι φωνές („Всички гласове на света“), на Алтернативната сцена на Гръцката национална опера през март 2024 г., тя пее гръцки песни по стихове на Брехт, Лорка, Неруда и други, придружена само от пианиста Янис Белонис. Музикално-театралният спектакъл, напротив, свързва песните с говорени текстове и режисура.

Днес Антонопулу представя песните на Микруцикос пред нова публика. През юни 2025 г. Атинската концертна зала открива сезона в градината си с нейния концерт в памет на композитора, изпълнен с групата „Реванс“: първата ѝ цялостна програма в негова памет без него на сцената. През 2019 г. тя пее и на концерта в чест на Микис Теодоракис на стадион „Панатинаикос“. За учещите програмите ѝ предлагат конкретна задача. Отворете гръцката страница на Όλες του κόσμου οι φωνές на сайта на Гръцката национална опера и запишете кой пее, кой свири и кои поети присъстват. След това опишете вечерта на гръцки с Η τραγουδίστρια ερμηνεύει… („Певицата изпълнява…“) и я сравнете със сценичен спектакъл: Η παράσταση συνδυάζει τραγούδι και κείμενο („Спектакълът съчетава песен и текст“). Накрая обсъдете нейната идея: защо певицата не бива да влага във всяка песен едно и също чувство?

• Учи графичен дизайн по времето, когато взема първите си уроци по пеене.
• Освен гръцки, учи английски, френски и испански.
• На голям концерт в чест на Теодоракис около 2015 г. открива програмата с Όμορφη πόλη („Красив град“) на гръцки и френски и едва след това научава, че композиторът е в публиката.
• Към компактдиска „Кантата за Макронисос“ от 2018 г. има книга от 64 страници.