Прокопий Кесарийски

Прокопий е роден около 500 г. в Кесария Приморска, римската столица на Палестина, гръкоезичен град с прочути училища, и е обучен за ритор и юрист, вероятно в Газа или Бейрут. През 527 г., годината, в която Юстиниан става император, е назначен за юридически съветник и секретар на младия пълководец Велизарий на персийската граница и през следващите тринайсет години вижда войните на епохата от шатъра на командващия: победата при Дара през 530 г., похода, който унищожава вандалското кралство в Северна Африка през 533–34 г., войната срещу остготите в Италия, включително едногодишната обсада на Рим през 537–38 г., и влизането в Равена през 540 г.

През 542 г. той е в Константинопол, където вижда как бубонната чума убива, по негова сметка, до десет хиляди души на ден; описанието му във втората книга на „Войните“ е първото клинично описание на болестта в европейската литература. Продължава да живее в столицата като човек с положение, може би на висока длъжност, и издава първите седем книги на „Войните“ около 551 г., осмата около 553 г., а „За постройките“ в средата на 50-те години на VI век. „Тайната история“, написана около 550 г. в гняв и страх, държи под ключ. Датата на смъртта му е неизвестна; обикновено се предполага около 565 г., годината, в която умира и самият Юстиниан.

За личния му живот не се знае нищо, а трите му книги говорят с три различни гласа: трезвият историк войник, придворният панегирист и авторът на „Тайната история“, толкова отровен, че векове наред учените отказват да повярват, че един човек е написал и трите.

Υπέρ των πολέμων („Войните“) следва образеца на Тукидид: речи преди битката, географски отклонения, хладен поглед към причините. Най-силните им епизоди са въстанието „Ника“ през януари 532 г., когато половин Константинопол изгаря и Юстиниан се готви да бяга, докато Теодора не заявява пред съвета, че предпочита да умре в порфира, цитирайки старата поговорка, че «царската власт е хубав саван»; чумата от 542 г.; и дългата агония на Италия. Περί κτισμάτων („За постройките“) изброява църквите, крепостите и цистерните на Юстиниан, а първата книга съдържа класическото описание на „Света София“, чийто купол на Прокопий изглежда не опрян на зидария, а окачен от небето на златна верига.

Ανέκδοτα (буквално «неиздадени неща», „Тайната история“) е книгата, която му създава скандална слава. В нея той твърди, че Юстиниан и Теодора са погубили империята от сластолюбие и алчност; че императорът бил виждан нощем да броди из двореца без глава; че Теодора, дъщеря на пазач на мечки в Хиподрума, била актриса и куртизанка; че Велизарий бил страхливец под властта на неверната си съпруга Антонина. Историците я четат предпазливо, като отмъщение на консервативен сенатор срещу самодържец реформатор, но подробностите ѝ за данъците, правото и придворния живот често се потвърждават другаде. Ръкописът лежи неизвестен във Ватиканската библиотека, докато Николо Аламани не го отпечатва през 1623 г. Гръцкият му е изкуствен атически, който избягва християнските термини, така че епископът става «жрец», а църквата – «храм», и точно затова класическите филолози и днес го четат като последния от древните.

Всеки гръцки ученик среща Прокопий, без да знае: учебникът по византийска история за втори клас на прогимназията разказва въстанието „Ника“ през неговите очи, а думите на Теодора «η βασιλεία είναι ωραίο σάβανο» (царската власт е хубав саван) гърците и днес цитират, когато отказват да бягат. „Света София“, която „За постройките“ описва камък по камък, остава византийският паметник, който всеки познава. Гръцката дума ανέκδοτο, днес забавна история или виц, получава това значение от заглавието на „Тайната история“ – „неиздадената“ книга, пълна със скандални разкази. „Тайната история“ е бестселър в новогръцки превод и източник на романа на Робърт Грейвс „Граф Велизарий“ (1938) и на всяка Теодора в киното и телевизията. Описаната от него чума от 542 г. се нарича Юстинианова чума и постоянно беше цитирана по време на пандемията от ковид.

• Гръцката дума ανέκδοτο и българската „анекдот“ произлизат от заглавието на „Тайната история“, Ἀνέκδοτα, „неоповестени неща“.
• „Тайната история“ остава непрочетена хиляда години, докато ръкопис не е открит във Ватиканската библиотека и отпечатан през 1623 г.
• Той разказва, че един монах, доведен в двореца, отказал да влезе, защото видял Господаря на демоните да седи на трона на мястото на Юстиниан.
• Описанието му на чумата от 542 г., с бубоните, бълнуването и масовите гробове, е най-ранното клинично описание на бубонната чума в европейската писменост.