Димитра Коляку

Димитра Коляку е родена в Атина през 1968 г. и израства там. Учи класическа филология в Атинския национален университет „Каподистрияс“ и след около година работа напуска Гърция на двайсет и две години. В Шотландия защитава докторат по теоретична лингвистика в Единбургския университет; изследванията ѝ засягат синтаксиса и семантиката на новогръцкия и английския език.

Според биографията на издателя ѝ тя преподава лингвистика в Нюкасълския университет в Англия от 1995 до 2010 г., а след това в Université Paris Diderot от 2010 до 2014 г. Води и работилници по творческо писане – в издателство „Патакис“ в Атина от 2013 до 2016 г. и в Гръцкия отворен университет от 2017 до 2019 г. Днес живее в Париж, където преподава литература в училище, и е член на Εταιρεία Συγγραφέων (Дружеството на писателите).

Издава първата си книга на трийсет и три години и през всичките години в чужбина продължава да пише на гръцки. В интервюта е разказвала, че е живяла като чужденка много години и е сменила няколко европейски града и че космополитизмът на прозата ѝ идва от този живот. През 2023 г. признава, че не знае дали чувството на ξενιτιά (живот далеч от дома) изобщо „се лекува“.

Първият ѝ роман, Το μαγείο („Магията“, „Естия“, 2001), започва със сън, в който един дядо се е превърнал в цикада. Следват Θερμοκρασία δωματίου („Стайна температура“, 2006), роман, чието действие се развива в Йерусалим, и Η αρρώστια των βουνών („Планинска болест“, 2009) – четири сгъстени повести, разположени в Англия и Индия, които вестник Τα Νέα прочита като вариации върху женската страст. Ήμισυ του παντός („Половината от всичко“) излиза през 2015 г.; книжовното заглавие отеква на древната поговорка Αρχή ήμισυ παντός („Началото е половината от всичко“).

Най-широко признание ѝ носи Αλφαβητάρι εντόμων („Буквар на насекомите“, „Патакис“, 2018): двайсет и четири свързани разказа, по един за всяка буква от гръцката азбука, и зад всяка буква – насекомо и хората, чийто живот то пресича. Издателят го описва като вдъхновен от „Европа, която очарова, Европа, която разочарова“. Авторката решава да не отпечатва жанр на корицата, защото разказите се държат заедно почти като роман. Книгата споделя Държавната награда за разказ и повест за 2019 г. (за книгите от 2018 г.) с Димитрис Канелопулос и печели също наградата за разказ на списание Ο Αναγνώστης („Читателят“).

Αταραξία („Атараксия“, 2022) следва гръцка писателка в Париж през ковид локдауните и едно пътуване до Китай, като заема думата на Епикур за свободата от страх. Καλυψώ („Калипсо“, 2024) се връща в света на „Одисея“: на своя остров Калипсо живее с Меланта, последната останала ѝ слугиня, докато не пристига чужденец от нашето време.

Коляку принадлежи към поколение гръцки прозаици, които живеят в чужбина, но публикуват на гръцки за гръцки читатели; книгите ѝ излизат в издателство „Патакис“ в Атина. Държавната награда от 2019 г. представя цикъла ѝ от разкази на по-широка публика, а гръцки вестници и списания често я разпитват за емиграцията, Европа и занаята на художествената проза. Заглавията ѝ показват и как един съвременен роман може да носи древни думи: αταραξία от Епикур, ήμισυ от стара поговорка.

Опитайте: вземете идеята на нейния Αλφαβητάρι εντόμων, без да копирате разказите, и съставете свой гръцки буквар на насекомите с пет букви: α – η ακρίδα (скакалец), κ – το κουνούπι (комар), μ – το μυρμήγκι (мравка), π – η πεταλούδα (пеперуда), τ – το τζιτζίκι (цикада). После напишете по едно изречение за всяка буква.

• В Αλφαβητάρι εντόμων тя поставя пчелата под латинската буква B, за да изиграе фразата „to bee or not to bee“.
• Гръцката буква Μ запазва за το μυρμήγκι (мравката) – в разказ за училището.
• Преди Държавната награда вече е получила наградата „Джим Уилсън“ на ЕКЕВИ за дебютант, Athens Prize for Literature на списание (δε)κατα и наградата за роман на Фондация „Петрос Харис“ към Атинската академия.
• Казвала е, че за нея истината в художествената измислица е първото изискване, и го свързва с призива на Дионисиос Соломос да смятаме за национално всичко, което е истинно.