Константинос Цацос

Цацос е роден в Атина на 1 юли 1899 г. Учи право в Атинския университет (1914–1918), а от 1925 г. продължава следдипломното си обучение в Хайделберг, където философията на правото на неокантианските школи оформя мисленето му. След завръщането си в Гърция защитава докторат по право в Атина през 1929 г., а през 1933 г. получава катедрата по философия на правото в Атинския университет; с лекциите и книгите си той е за цяло поколение студенти гласът на една либерална, хуманистична представа за правото и държавата.

Той е тясно свързан с литературния свят. През 1930 г. се жени за Йоана Сефериади, сестра на поета Йоргос Сеферис и самата тя писателка, и принадлежи към кръга на т.нар. Поколение на трийсетте – писателите и творците, които търсят модерна гръцка култура. Със Сеферис той води през 1938–39 г. публична размяна на есета за поезията, която се чете и днес.

След освобождението влиза в политиката: министър е през 1945 г., за първи път е избран за депутат през 1946 г. и заема министерски постове в няколко правителства, сред тях на образованието (1949–1950); дълги години е близък сътрудник на Константинос Караманлис. След падането на диктатурата през 1974 г. председателства парламентарната комисия, изготвила новата Конституция от 1975 г. През юни 1975 г. парламентът го избира за президент на Републиката – пост, който заема до 1980 г., когато е наследен от Караманлис. През 1961 г. е избран в Атинската академия, а през 1966 г. е неин председател. Пише до края на живота си и умира в Атина на 8 октомври 1987 г.

Като философ Цацос се занимава с природата на правото и неговото тълкуване, с отношението между право, морал и държава и със социалната и политическата мисъл на древните гърци. Принадлежи към хуманистичната традиция: за него правото не е само техника на правила, а израз на ценности, а полисът на гърците остава образец на общността на свободните граждани. Стилът му е класически и ясен, по-близо до есето, отколкото до трактата, и той пише обширно изследване за Костис Паламас – Παλαμάς („Паламас“, 1936).

Най-четеният му литературен момент е диалогът за поезията със Сеферис. През 1938 г. Цацос, пишейки като читател, възпитан в класическата естетика, критикува модерната поезия за нейната неяснота и за скъсването ѝ с ясния смисъл и форма. Сеферис отговаря със своя Διάλογος πάνω στην ποίηση („Диалог за поезията“), защитавайки свободата и трудността на модерния стих, а Цацос на свой ред възразява. Размяната се превръща в класическия гръцки спор за модернизма – момента, в който двете страни на Поколението на трийсетте облякоха идеите си в думи. По-късно текстовете са събрани като Ένας διάλογος για την ποίηση („Един диалог за поезията“, 1975). В по-късните си години Цацос се обръща към кратката форма и издава томовете Αφορισμοί και διαλογισμοί („Афоризми и размисли“, 1965–1969) – кратки размисли за живота, изкуството, властта и смъртта в духа на френските моралисти.

Цацос е една от онези гръцки фигури, които свързват университета, литературата и държавата. Ролята му в първите години на възстановената след 1974 г. демокрация е част от новата история, която учи всеки гръцки ученик. За читателите основният текст е размяната Сеферис–Цацос за поезията, редовно преиздавана и изучавана като класическия гръцки спор за модерната поезия: прочетете я заедно със стихотворение на Сеферис и решете на чия страна сте. Афоризмите му са достатъчно кратки, за да може напреднал учащ да чете по един на ден, като упражнение по плътна, изпипана гръцка проза.

• Той е зет на Йоргос Сеферис: съпругата му Йоана Цацу е сестра на поета.
• Избран е в Атинската академия през 1961 г. и е неин председател през 1966 г.
• Той е първият президент на Републиката, избран според Конституцията от 1975 г.
• В късните си години пише томове с афоризми – рядък жанр в гръцката литература.