Исократ

Исократ се ражда в Атина през 436 г. пр. Хр., пет години преди началото на Пелопонеската война. Според по-късните „Животописи на десетте оратори“ баща му Теодор от дема Ерхия притежава работилница, в която роби изработват авлоси – двойни тръстикови духови инструменти, често превеждани като „флейти“, – и може да даде на децата си отлично образование. Същата традиция посочва Продик, Горгий и Тисий сред учителите на младежа. Войната отнема на семейството голяма част от имота му. След поражението на Атина през 404 г. пр. Хр. Исократ работи няколко години като логограф, т.е. професионален съставител на съдебни речи, които клиентите произнасят сами.

Около 390 г. пр. Хр. открива собствено училище по реторика, което предпочита да нарича философия. Преподава повече от петдесет години и забогатява достатъчно, за да финансира боен кораб. Сред учениците, свързвани с него, са историците Ефор и Теопомп, пълководецът Тимотей, Никокъл от Кипър и ораторите Исей, Ликург и Хиперид, макар че някои имена се крепят само на античната традиция. Избягва народното събрание, като изтъква слабия си глас и плахостта си. Пише „Антидосис“ на 82 години и завършва „Панатенайска реч“ на около 97. Умира през 338 г. пр. Хр., малко след битката при Херонея. Античният разказ, че се е уморил от глад от скръб, е несигурен, защото писмо до Филип, отнасяно към последните му дни, още звучи с надежда.

Исократ пише проза, предназначена да се чете, а не само да се слуша. Шестте му запазени съдебни речи, като Αἰγινητικός („Егинска реч“), са от годините му като логограф и защитават частни дела за наследства, пари и имоти. Училищните му речи са различни: разпространяват се писмено като образци на стил и политическа мисъл, често във формата на речи, които никога не са произнесени. В Κατὰ τῶν σοφιστῶν („Срещу софистите“), около 390 г. пр. Хр., той напада учителите, които обещават твърде много, и представя собствената си програма: дарба, обучение и упражнение. Неговата Ἑλένης ἐγκώμιον („Похвала на Елена“) критикува по-ранно третиране на същата героиня, обикновено отъждествявано с речта на Горгий, и предлага собствен образец.

Най-известното му произведение, Πανηγυρικός („Панегирик“), излиза около 380 г. пр. Хр. То призовава гърците да прекратят разприте си и да се обединят срещу Персия, начело с Атина и Спарта. По-късно, във Φίλιππος („Филип“) от 346 г. пр. Хр., той кани Филип II Македонски да оглави този поход. Περὶ ἀντιδόσεως („Антидосис“) защитава живота и преподаването му под формата на въображаем съдебен процес. Стилът му е известен с дълги, грижливо изградени периоди с уравновесени членове, сходни окончания и плавно звучене. За Исократ упражнението в словото е и упражнение на преценката и характера, а по-късните учители по реторика внимателно го изучават.

Исократ остава основно четиво в класическите изследвания, а антологията на Центъра за гръцки език представя неговата „Елена“ с новогръцки превод. Фразата му от „Панегирик“ за гърците и образованието се цитира често, понякога далеч от контекста: в речта тя е похвала на Атина и нейната култура. Започнете с цитата на тази страница и нашия новогръцки превод. Намерете двете противопоставяния в оригинала: μηκέτι… ἀλλά (вече не… а) и μᾶλλον… ἤ (по-скоро… отколкото). После напишете две свои изречения на новогръцки – препоръка и нейната причина, например: Προτείνω να διαβάζεις λίγα ελληνικά κάθε μέρα, γιατί η γλώσσα θέλει επιμονή (предлагам ти да четеш малко гръцки всеки ден, защото езикът иска упоритост). Накрая преценете дали изреченията ви звучат като съвет в клас или като довод в съда.

• Според по-късен анекдот Исократ се сравнявал с точило: то само не реже, но прави желязото остро.
• В „Панатенайска реч“ той казва, че е бил на 94, когато я започнал, и на 97, когато се върнал да я завърши.
• Под неговото име са запазени девет писма, но не всички със сигурност са негови.
• Училището му е съперник на Платоновата Академия в Атина през IV в. пр. Хр.