Димитрис Ронтирис

Димитрис Ронтирис, изписван и Rondiris, е роден през 1899 г. Източниците посочват като родно място Порос или Пирея, но той израства в Пирея и цял живот остава силно свързан с пристанищния град. Насочва се към сцената, а по-късно учи в чужбина, където работи с режисьора Макс Райнхарт и става негов асистент — опит, който оформя вкуса му към големи, грижливо репетирани ансамбли.

В началото на 30-те години постъпва в новооснования Кралски театър в Атина, днешния Национален театър на Гърция, като режисьор и преподавател в драматичната школа. След смъртта на Фотос Политис през 1934 г. става негов главен режисьор и заема поста до 1942 г. и отново от 1946 до 1950 г. През 1939 г. води трупата в Лондон с „Хамлет“ и „Електра“. През 1957 г. основава Пирейския театър (Πειραϊκό Θέατρο) в сътрудничество с община Пирея. С тази трупа представя антична трагедия в древните театри на Гърция и на турнета в Европа, Северна и Южна Америка и Азия; през 1963 г. например трупата гостува на Берлинските празнични дни. Последната му постановка е „Електра“ на Софокъл през 1978 г., четиридесет години след първата му „Електра“ в Епидавър. Умира в Атина на 20 декември 1981 г.

Ронтирис поставя широк репертоар, включително Шекспир: в неговия „Хамлет“ от 1937 г. в Кралския театър главната роля изпълнява Алексис Минотис, заедно с Катина Паксину и Емилиос Веакис. Решаващото му дело обаче е в античната трагедия. През септември 1938 г. той поставя Ηλέκτρα („Електра“) на Софокъл в Епидавър — първото съвременно представление на антична драма в този театър. То започва късно следобед, без декори и без електрическо осветление, пред около 3500 зрители. Паксину играе Електра, Елени Пападаки — Клитемнестра, Танос Коцопулос — Орест, а един критик хвали синхронното движение на шестдесетте жени от хора.

През 1949 г. в неговата Ορέστεια („Орестия“) в Одеона на Ирод Атик Клитемнестра е Марика Котопули, а през 1954 г. неговият Ιππόλυτος („Иполит“) в Епидавър става крайъгълен камък на току-що създадения фестивал. Хорът е в центъра на неговия метод: многоброен, ритмичен и строго дисциплиниран, най-често с хореография на Лукия Сакелариу. В интервю той обяснява, че едно интермецо в „Електра“ се основава на стъпки от гръцкия танц сиртос, приспособени към пиесата. Критиците се възхищават на тази прецизност, но понякога я намират за студена, а някои смятат, че хорът и актьорите не са напълно единни. В Пирейския театър Аспасия Папатанасиу става неговата Електра в представления, гостували в чужбина, включително в Лондон през 1961 г.

Изследователите виждат в Ронтирис основателя на традицията на Националния театър в поставянето на антична трагедия, развита по-късно от Алексис Минотис и Такис Музенидис. В Пирея го помнят като свой учител по антична драма: през 2016 г. дъщеря му дарява архива му на община Пирея, а през 2017 г. главната сцена на Общинския театър на Пирея получава неговото име. Дигиталният архив на Националния театър пази програми, снимки и рецензии за неговите постановки. Опитайте: намерете там снимка от някоя негова „Електра“ и опишете хора с две гръцки изречения — едно за това какво прави и едно за това как, например Ο χορός προχωρά αργά προς το κέντρο (Хорът напредва бавно към центъра). След това сравнете изреченията си с неговото собствено обяснение за стъпките на сиртоса.

• „Електра“ от 1938 г. в Епидавър се играе на дневна светлина, от късния следобед, защото на мястото няма електричество.
• Той е асистент на Макс Райнхарт, един от водещите режисьори в Берлин.
• Неговият Пирейски театър гостува на Берлинските празнични дни през 1963 г.
• Главната сцена на Общинския театър на Пирея носи името му от 2017 г.