Живот
Димитрис Ронтирис, изписван и Rondiris, е роден през 1899 г. Източниците посочват като родно място Порос или Пирея, но той израства в Пирея и цял живот остава силно свързан с пристанищния град. Насочва се към сцената, а по-късно учи в чужбина, където работи с режисьора Макс Райнхарт и става негов асистент — опит, който оформя вкуса му към големи, грижливо репетирани ансамбли.
В началото на 30-те години постъпва в новооснования Кралски театър в Атина, днешния Национален театър на Гърция, като режисьор и преподавател в драматичната школа. След смъртта на Фотос Политис през 1934 г. става негов главен режисьор и заема поста до 1942 г. и отново от 1946 до 1950 г. През 1939 г. води трупата в Лондон с „Хамлет“ и „Електра“. През 1957 г. основава Пирейския театър (Πειραϊκό Θέατρο) в сътрудничество с община Пирея. С тази трупа представя антична трагедия в древните театри на Гърция и на турнета в Европа, Северна и Южна Америка и Азия; през 1963 г. например трупата гостува на Берлинските празнични дни. Последната му постановка е „Електра“ на Софокъл през 1978 г., четиридесет години след първата му „Електра“ в Епидавър. Умира в Атина на 20 декември 1981 г.
Творчество
Ронтирис поставя широк репертоар, включително Шекспир: в неговия „Хамлет“ от 1937 г. в Кралския театър главната роля изпълнява Алексис Минотис, заедно с Катина Паксину и Емилиос Веакис. Решаващото му дело обаче е в античната трагедия. През септември 1938 г. той поставя Ηλέκτρα („Електра“) на Софокъл в Епидавър — първото съвременно представление на антична драма в този театър. То започва късно следобед, без декори и без електрическо осветление, пред около 3500 зрители. Паксину играе Електра, Елени Пападаки — Клитемнестра, Танос Коцопулос — Орест, а един критик хвали синхронното движение на шестдесетте жени от хора.
През 1949 г. в неговата Ορέστεια („Орестия“) в Одеона на Ирод Атик Клитемнестра е Марика Котопули, а през 1954 г. неговият Ιππόλυτος („Иполит“) в Епидавър става крайъгълен камък на току-що създадения фестивал. Хорът е в центъра на неговия метод: многоброен, ритмичен и строго дисциплиниран, най-често с хореография на Лукия Сакелариу. В интервю той обяснява, че едно интермецо в „Електра“ се основава на стъпки от гръцкия танц сиртос, приспособени към пиесата. Критиците се възхищават на тази прецизност, но понякога я намират за студена, а някои смятат, че хорът и актьорите не са напълно единни. В Пирейския театър Аспасия Папатанасиу става неговата Електра в представления, гостували в чужбина, включително в Лондон през 1961 г.
Наследство в днешна Гърция
Изследователите виждат в Ронтирис основателя на традицията на Националния театър в поставянето на антична трагедия, развита по-късно от Алексис Минотис и Такис Музенидис. В Пирея го помнят като свой учител по антична драма: през 2016 г. дъщеря му дарява архива му на община Пирея, а през 2017 г. главната сцена на Общинския театър на Пирея получава неговото име. Дигиталният архив на Националния театър пази програми, снимки и рецензии за неговите постановки. Опитайте: намерете там снимка от някоя негова „Електра“ и опишете хора с две гръцки изречения — едно за това какво прави и едно за това как, например Ο χορός προχωρά αργά προς το κέντρο (Хорът напредва бавно към центъра). След това сравнете изреченията си с неговото собствено обяснение за стъпките на сиртоса.
Знаете ли, че…?
- „Електра“ от 1938 г. в Епидавър се играе на дневна светлина, от късния следобед, защото на мястото няма електричество.
- Той е асистент на Макс Райнхарт, един от водещите режисьори в Берлин.
- Неговият Пирейски театър гостува на Берлинските празнични дни през 1963 г.
- Главната сцена на Общинския театър на Пирея носи името му от 2017 г.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Άμλετ | „Хамлет“ — Кралски театър, Атина | 1937 |
| Ηλέκτρα | „Електра“ — Епидавър | 1938 |
| Ορέστεια | „Орестия“ — Одеон на Ирод Атик | 1949 |
| Ιππόλυτος | „Иполит“ — Епидавър | 1954 |
| Πειραϊκό Θέατρο | Основаване на Пирейския театър | 1957 |
| Ηλέκτρα | „Електра“ — последната му постановка | 1978 |
Един ред за запомняне
Πρόκειται απλούστατα περί βηματισμών παρμένων απ’ το συρτό μας και προσαρμοσμένων στις απαιτήσεις του έργου.
Prókeitai aploústata perí vimatismón parménon ap’ to syrtó mas kai prosarmosménon stis apaitíseis tou érgou.
Става дума просто за стъпки, взети от нашия сиртос и приспособени към изискванията на пиесата.


























































