Апелес

Апелес (на гръцки Απελλής) работи през втората половина на IV век пр.н.е. Античните автори не са единодушни за произхода му. Византийският лексикон, известен като Суда, го нарича родом от Колофон, станал ефесец чрез осиновяване, и посочва като негови учители Ефор от Ефес и по-късно Памфил от Амфиполис. Географът Страбон го причислява към прочутите мъже на Ефес, а римският енциклопедист Плиний Стари го нарича Апелес от Кос и поставя разцвета му в 112-ата олимпиада, 332–329 г. пр.н.е. Точни дати на раждане и смърт не са известни.

Плиний пише, че Апелес рисувал Филип II и Александър Велики толкова често, че би било безсмислено да се изброяват портретите, и че Александър, който забранил на всеки друг да го рисува, често посещавал работилницата му. Плиний съобщава също, че Апелес написал книги по теория на живописта, днес изгубени, и че умрял, докато работел върху втора Афродита за Кос, която останала незавършена.

Повечето разкази за живота му идват от анекдоти, записани векове по-късно. Плиний описва посещение при живописеца Протоген на Родос, навика да се крие зад картините си, за да чува коментарите на минувачите, и вечеря в Александрия, където нарисувал с въглен на стената човека, който с измама го бил довел там. Тези истории са част от античната му слава, а не от документирана биография.

Нито една картина на Апелес не е оцеляла и нито едно запазено изображение не може със сигурност да му се припише. Творчеството му е известно от текстове, преди всичко от книга 35 на „Естествена история“ на Плиний. Плиний посочва като негово особено качество изяществото, което според него гърците наричали χάρις (харис). Според Плиний Апелес се възхищавал на съперниците си, но твърдял, че в това никой не може да се мери с него, и казвал, че Протоген не знае кога да вдигне ръка от картината. Плиний му приписва и много тънък тъмен лак, който пазел цветовете и смекчавал блясъка им.

В храма на Артемида в Ефес, пише Плиний, Апелес нарисувал Александър с мълния в ръка, като пръстите сякаш излизали от картината. Неговата Афродита Ἀναδυομένη (излизаща от морето) според Страбон се намирала в светилището на Асклепий на Кос, докато Август не я отнесъл в Рим. Плиний добавя портрет на цар Антигон, нарисуван отстрани, за да скрие изгубеното му око.

Най-влиятелното описание идва от гръцкия писател Лукиан през II век сл.Хр. Той описва алегория на Διαβολή (Клеветата): седящ мъж с огромни уши, до него Невежеството и Подозрението, Клеветата, която влачи младеж за косата, Завистта начело и Разкаянието, обърнато към Истината. Лукиан я свързва с лъжливо обвинение пред някой цар Птолемей, но въстанието, което споменава, датира от 219 г. пр.н.е., дълго след смъртта на Апелес.

Апелес живее чрез текстовете, които го описват. Плиний казва, че два от навиците му станали поговорки: да прокарва поне по една линия всеки ден и да каже на обущар, който критикувал повече от сандала, да не съди над обувката. Описанието на Лукиан вдъхновило ренесансови художници, преди всичко Сандро Ботичели, чиято „Клеветата на Апелес“ (около 1495 г.) се намира в галерия „Уфици“ във Флоренция; това е реконструкция по думи, а не копие. Опитайте кратко упражнение с картината на Ботичели на тази страница. Първо напишете какво се вижда: Βλέπω μια γυναίκα με αναμμένο δαυλό (Виждам жена с горяща факла). После добавете тълкуване: Μου φαίνεται ότι είναι η Διαβολή (Струва ми се, че това е Клеветата). Самият Лукиан се изразява със същата предпазливост на своя старогръцки, затова го четете чрез нашия новогръцки вариант.

• Според Плиний Апелес и Протоген се състезавали, прокарвайки все по-тънки линии върху една и съща дъска, която по-късно изгоряла при пожар на Палатина в Рим.
• Според Страбон Кос получил намаление на данъка със 100 таланта в замяна на Афродита, излизаща от морето.
• Плиний твърди, че конете цвилели само пред кон, нарисуван от Апелес.
• Лукиан казва, че екскурзовод му съобщил имената на някои фигури от „Клевета“.