Мелпо Аксиоти

Аксиоти е родена в Атина през 1905 г., но израства на Миконос, тогава беден, тих остров на моряци и селяни, много преди туризма; семейството ѝ е оттам, а къщите на острова, ветровете му и гласовете на жените му ще изпълват книгите ѝ до края на живота ѝ. Получава добро образование, включително френски език, и от края на 20-те години живее в Атина, където започва да пише и да си пробива път като писателка.

Първият ѝ роман, Δύσκολες νύχτες („Трудни нощи“), излиза през 1938 г., по време на диктатурата на Метаксас, а вторият, Θέλετε να χορέψομε Μαρία; („Ще танцуваме ли, Мария?“), през 1940 г. През 1936 г. тя е влязла в Комунистическата партия, а по време на германската окупация участва в Съпротивата на ЕАМ. През 1947 г., докато бушува Гражданската война, заминава за Франция; експулсирана през 1950 г. заедно с други гръцки комунисти, тя се установява в Източна Германия, където живее предимно в Източен Берлин и от 1958 г. преподава новогръцка литература в Университета „Хумболт“.

Разрешават ѝ да се върне в Гърция едва през 1964 г. и през тези последни години тя написва най-личните книги в творчеството си. Умира в Атина на 22 май 1973 г.

Δύσκολες νύχτες скъсва с реализма, който господства в гръцката проза през 30-те години. Няма праволинеен сюжет: откъслеци от спомени, сцени от островно детство, гласове, които се прекъсват, преходи между първо и трето лице и между минало и настояще. Образец е не толкова някой гръцки писател, колкото Пруст и европейските модернисти, но материалът е изцяло гръцки: домакинството, съседите, клюките и скръбта на една малка общност. Критиката се разделя; едни виждат само объркване, други разпознават нов начин на писане. Θέλετε να χορέψομε Μαρία; тласка експеримента по-далеч, проследявайки вътрешния живот на млада жена в Атина.

През 40-те години писането ѝ става открито политическо: Εικοστός αιώνας („Двайсети век“, 1946) е хроника на гръцката история, видяна отляво, а в изгнание тя пише разкази и репортажи за Съпротивата и Гражданската война.

Късните творби се връщат към паметта, вече с опита на поражението и изгнанието зад гърба си. Το σπίτι μου („Моята къща“, 1965) е размисъл за семейната къща на Миконос и предметите в нея. Κάδμω („Кадмо“, 1972), последната ѝ книга, е хибрид между поема в проза и автобиография, дълъг поток на паметта за детството, историята, любовта и смъртта на плътен и музикален език. Днес често я четат като нейния шедьовър.

Десетилетия наред Аксиоти е полузабравена – твърде модернистка за Партията и твърде комунистка за следвоенния гръцки литературен естаблишмънт. От 80-те години насам изследователи и читатели я преоткриват и днес тя се смята за ключова фигура на гръцкия модернизъм редом с писатели от Поколението на 30-те като Сеферис и Елитис и за една от значимите писателки на Гърция през ХХ век, заедно с Маргарита Либераки и други. Книгите ѝ са преиздадени, а архивът ѝ и годините ѝ в Източен Берлин са станали предмет на изследвания. На Миконос, сред летните тълпи, старият остров, който тя описва, оцелява в нейните страници. Учащият на ниво C2 трябва да започне с първите глави на Δύσκολες νύχτες или с няколко страници от Κάδμω, четени бавно и на глас.

• Тя израства на Миконос десетилетия преди той да се превърне в международен ваканционен остров и цял живот пише за неговия стар живот.
• Експулсирана от Франция през 1950 г., тя прекарва повече от десетилетие в Източна Германия, преподавайки новогръцка литература в Университета „Хумболт“.
• Първият ѝ роман, издаден през 1938 г., често е наричан първият гръцки модернистичен роман.