Мирка Папаконстантину

Мирка Папаконстантину е родена през 1947 г. в Панграти, централен квартал на Атина, и и досега се нарича истинска атинянка. Като млада жена работела сутрин в рекламна агенция, докато учела актьорско майсторство със стипендия в Атинската драматична школа на Йоргос Теодосиадис. След дипломирането си постъпила в Държавния театър на Северна Гърция в Солун, където започнала в хора.

След завръщането си в Атина тя намира своя път в ревюто и комедията. Разказва, че режисьорът и актьор Стаматис Фасулис я е научил на сценична техника през онези първи години. В края на 70-те години е сред актьорите на Εδώ Λιλιπούπολη („Тук Лилипутополис“), сатиричното детско предаване по Третата програма на гръцкото радио, ръководена тогава от Манос Хадзидакис. През 1981 г. играе Стела в първия пълнометражен филм на Фрида Ляпа, Οι δρόμοι της αγάπης είναι νυχτερινοί („Пътищата на любовта са нощни“). Филмът печели пет награди на фестивала в Солун същата година.

Оттогава тя е участвала в над петдесет театрални постановки и в много телевизионни сериали и филми. От 1986 до 1988 г. преподава актьорско майсторство в школата, в която е учила, а от 1997 г. преподава в драматичната школа Ίασμος (Иасмос).

Папаконстантину казва, че обича да стои в крайностите: играла е ревю, драма, комедия и лека комедия, понякога в един и същи сезон. Телевизията прави лицето ѝ познато. В комедията на ANT1 Οι στάβλοι της Εριέτας Ζαΐμη („Конюшните на Ериета Заими“, 2002–2004), чието действие се развива в женски затвор, тя играе Роксани Нтану-Кулумби, а в семейната комедия на Alpha Το σόι σου, излъчвана от 2014 г., играе майката. Отбелязва, че филмът Το κλάμα βγήκε απ’ τον Παράδεισο на Михалис Репас и Танасис Папатанасиу и днес събира зрители всеки път, когато се излъчва по телевизията.

На сцената често избира риска. През 2004 г. на Новата сцена на Националния театър тя е Разказвачката в Ντόγκβιλ („Догвил“), сценична версия на сценария на Ларс фон Триер: гласът, който разказва историята на малкото градче. С режисьора Никос Карагеоргос изиграва Ισμήνη („Исмена“) на Янис Рицос и Με τη σιωπή на Алехандро Касона в негова адаптация. Като Елисея, неомъжена жена, която живее във въображението си, докато чака годеника си да се върне от Америка, тя играе в театър „Веакис“ от 2006 до 2008 г. и печели наградата „Атинорама“ за женска роля. През 2017 г. е бабата Севасти в постановката на Фасулис по романа Νίκη („Ники“) на Христос Хоменидис — роля, към която по нейни думи подхожда с необичайна сдържаност.

Папаконстантину принадлежи към поколение гръцки актьори, които свободно преминават между ревюто, авторското кино и популярната телевизия, и от десетилетия предава този занаят на ученици. През януари 2021 г. спектакълът ѝ по Касона е излъчен онлайн, а през юни тя изпълнява главната роля в 1821 – η επιθεώρηση („1821 – ревю“) за Общинския театър на Пирея. За учещите езика нейните интервюта на гръцки са богат източник. През 2018 г. тя казва пред вестник „То Вима“: «Ο καλός ηθοποιός πρέπει να έχει αγωνία» (Добрият актьор трябва да изпитва тревога). Преразкажете фразата като повествование: Η ηθοποιός υποστήριξε ότι ο καλός ηθοποιός πρέπει να έχει αγωνία. След това опишете собствено сценично действие в едно гръцко изречение, например: Η αφηγήτρια προχωρά αργά στο προσκήνιο και κοιτάζει το κοινό (Разказвачката бавно излиза на авансцената и гледа публиката). Това примерно изречение е наше и не е от никоя пиеса.

• Като дете е искала да стане стюардеса в Olympic Airways.
• В ревюто Τι Βουλή θα παραδώσεις, μωρή играе малко момче, Лелос, горе-долу по същото време, когато играе в „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ на сцената.
• Нарича актьорската игра своя психотерапия.
• През 2018 г. казва, че не планира да се оттегли и въпреки годините си се чувства като „състезателен кон“.