Александра Пападопулу

Александра Пападопулу е родена в Цариград през 1867 г.; един гръцки справочник посочва 1876 г., но възрастта ѝ при смъртта сочи 1867 г. Учи в известното девическо училище „Палас“ в града и се дипломира като учителка. Преподава там и работи и като частна учителка, включително на децата на лекаря Фотис Фотиадис, водещ привърженик на говоримия език в образованието. През 1887 г. издава женския алманах Ημερολόγιον των Κυριών („Алманах на дамите“).

Обществената ѝ дейност предизвиква враждебност. През 1893 г. тя основава Прогресивно дружество на дамите, което цариградският вестник Νεολόγος („Неологос“) напада остро. През 1896 г. заедно с поета Йоанис Грипарис редактира литературното списание Φιλολογική Ηχώ („Литературно ехо“). През 1899 г. Централната образователна комисия на Патриаршията ѝ забранява да преподава в нейните училища и тя се премества в Букурещ. Там преподава безплатно в девическото отделение на училище „Евангелизмос“ и пише за гръцкия вестник Πατρίς („Патрис“).

Около 1905 г. тя оглавява практическо девическо училище в Солун, който тогава все още е част от Османската империя. Умира от рак в гръцката болница „Балъклъ“ в Цариград на 8 март 1906 г., на 39 години.

Пападопулу пише предимно разкази, около 140, пръснати в списания като Εστία („Естия“), Παναθήναια („Панатинея“) и Πινακοθήκη („Пинакотека“). Използва поне седем псевдонима, сред които Βυζαντίς („Византийка“), Ανατολίτισσα („Жена от Изтока“) и Θρακοπούλα („Тракийско момиче“). Първият ѝ сборник, Δεσμίς διηγημάτων („Сноп разкази“), излиза в Цариград през 1889 г. с предговор от младия Григориос Ксенопулос, който хвали искрящия ѝ стил, остроумието, нежността и иронията ѝ. Следващ том от 1891 г. включва повестта Περιπέτειαι μιας διδασκαλίσσης („Приключенията на една учителка“), която черпи от собствения ѝ учителски опит. Повестта Ημερολόγιον της δεσποινίδος Λεσβίου („Дневникът на госпожица Лесвиу“) следва през 1894 г. и се отличава с психологическа проницателност.

Повечето ѝ разкази са градски: гъркини от средната и заможната класа на Цариград, техните семейства, бракове и светски претенции. По-късно тя пише и византийски повести като Στο μοναστήρι („В манастира“, 1902–1903) за дворцови интриги от IX век; роман за Анна Комнина е запазен само в ръкопис и днес е изгубен. Езикът ѝ се движи между книжовната кацаревуса и говоримия език. В Η γιαγιά („Баба“), чието действие се развива в Терапия на Босфора, почти сляпа баба отглежда пет внучета, като плете иглена дантела, а най-малкото иска за подарък очи за нея.

В продължение на десетилетия Пападопулу е почти забравена. Филологът Янис Папакостас възстановява живота ѝ в изследване от 1980 г., а по-късно издава разказите ѝ; от 1987 г. няколко гръцки издателства ги преиздават, а изследователите на женското писане и образованието днес я посочват като пионерка. Разказът ѝ Η γιαγιά („Баба“) може да се прочете безплатно в гръцкия Уикиизточник. Прочетете финалната сцена и запишете всеки начин, по който героите са назовани или към тях се обръщат: η γιαγιά (бабата), το Γεωργάκι (малкият Йоргос), η μανούλα (мамичка), μάτια μου (миличък мой, буквално очи мои). Забележете кой говори и кой мълчи. След това препишете два книжовни израза на съвременен гръцки, например διά να ιδή като για να δει (за да види).

• Тя е единствената жена сред авторите на Ελληνικά διηγήματα („Гръцки разкази“), антология, издадена през 1896 г.
• Един от псевдонимите ѝ е Σατανίσκη („Дяволица“).
• Известна е само една нейна снимка; тя е публикувана в гръцки алманах от 1907 г., годината след смъртта ѝ.
• Романът ѝ за византийската принцеса и историчка Анна Комнина е изгубен.