Лилика Наку

Иулия Наку, известна като Лилика, е родена в Атина в заможно семейство. Повечето гръцки източници, сред тях архивът на ERT, посочват 1904 г. като година на раждане, библиотечните записи – 1903 г., а изследването на Дебора Танен от 1983 г. – 1899 г. През 1917 г. започва да учи във Философския факултет в Женева. Първите ѝ разкази и повести излизат на френски в парижки списания.

В началото на 30-те години се връща в Гърция и през 1932 г. излиза сборникът ѝ Η ξεπάρθενη („Обезчестената“). От 1934 г. преподава пеене, първо в Ретимно на Крит, после в Атина. През 1936 г. се насочва към журналистиката и пише за вестниците Ακρόπολις („Акрополис“) и Έθνος („Етнос“), както и за литературни списания като Νέα Εστία („Неа Естия“). Дълги години е единствената жена в гръцката журналистика. Запознава се с Никос Казандзакис и се присъединява към писателите от кръга „Дексамени“ в Атина.

По време на окупацията от силите на Оста работи като доброволка с болни и гладуващи деца. След войната прекарва няколко години в чужбина, отчасти в Швейцария, преди отново да се установи в Атина. Умира в Атина на 25 май 1989 г.

Наку принадлежи към Поколението на 30-те – писателите, които оформят модерния гръцки роман, – и е сред първите жени прозаици в него. Голяма част от прозата ѝ израства от собствения ѝ живот. Разказите и романите ѝ критикуват зестрата, проституцията и тясното място, което гръцкото общество отрежда на жените, включително натиска върху тях при диктатурата на Метаксас, започнала на 4 август 1936 г. Романът ѝ Οι παραστρατημένοι („Заблудените“) излиза през 1935 г.

Журналистиката ѝ е също толкова пряка. В Ακρόπολις тя пише за работещите жени, детския труд и осемчасовия работен ден и посещава квартала на публичните домове Вурла в Пирея, като оставя жените там да разкажат историите си със собствени думи. Η κόλαση των παιδιών („Адът на децата“, 1944) събира разкази, основани на работата ѝ с деца по време на глада в окупацията; през 1946 г. излиза английски превод.

Η κυρία Ντορεμί („Мадам Дореми“, 1955) е комичен роман и най-известната ѝ книга; героинята е учителка, която се сблъсква с предразсъдъците на провинциален град. Сред по-късните ѝ романи е Για μια καινούργια ζωή („За нов живот“, 1960). Пише и белетризирани биографии, като живота на Едгар Алан По, и спомени от годините си в журналистиката.

Телевизията представя Наку на ново поколение. През 1983 г. ERT излъчва сериал от 13 епизода по Η κυρία Ντορεμί, режисиран от Никос Кутелидакис, по сценарий на Янис Кандилас и с Елени Анусаки в главната роля; той проследява учителка, завърнала се от Париж, която се сблъсква с консерватизма на Ретимно между двете войни. ET-2 екранизира Για μια καινούργια ζωή през 1988 г. Архивът на ERT отбелязва годишнината ѝ на 25 май с материали за живота ѝ. Като упражнение по гръцки вземете изречението ѝ от 1936 г. «Εγώ η ίδια εργάζομαι, παλεύω…» (Аз самата работя, боря се…) и го преобразувайте в непряка реч: Η Νάκου είπε ότι η ίδια εργαζόταν… (Наку каза, че самата тя работи…). После напишете диалог от четири реплики между учителката и родител и го преразкажете с μου είπε ότι… и της είπα πως…

• Поетът Никос Каввадиас, който познава добре Пирея, ѝ дава сведения за репортажите и я завежда в „плаващ“ публичен дом на стара баржа.
• Η κόλαση των παιδιών излиза на английски през 1946 г. като The Children's Inferno: Stories of the Great Famine in Greece в превод на Алън Рос Макдугъл.
• Американската лингвистка Дебора Танен посвещава на нея цяло изследване, Lilika Nakos (1983), и превежда текст, в който Наку пише за майка си.
• Разказите ѝ достигат до английски читатели още през 30-те години: „The Broken Doll“ излиза в лондонското списание Life and Letters Today през 1936–1937 г.