Васо Катраки

Катраки е родена през 1914 г. в Етолико, малък град, построен на остров в лагуната край Месолонги, в Западна Гърция. Пейзажът от вода, тръстика и камък и тежкият живот на рибарите остават с нея завинаги. През 1936 г. постъпва в Атинската школа за изящни изкуства, където учи живопис при Константинос Партенис и открива гравюрата – изкуството, което ще стане нейно – при Янис Кефалинос, който по онова време обновява гръцката графика. Завършва през 1940 г.

Войната и германската окупация я оформят като художничка и като гражданка. През тези години тя и съпругът ѝ, лекарят Йоргос Катракис, се присъединяват към съпротивителния фронт ЕАМ и тя прави гравюри върху дърво за глада, траура и борбата – прости и преки образи, които могат да се размножават и разпространяват. Остава жена на левицата, а поражението на левицата в Гражданската война и преследванията през следващите десетилетия присъстват в творчеството ѝ.

През 50-те и 60-те години изкуството ѝ узрява, а славата ѝ расте в Гърция и в чужбина. През 1966 г. тя показва две монументални творби на 33-тото Венецианско биенале, сред тях Η πτώση του Καραϊσκάκη („Падането на Караискакис“), и получава международната награда „Тамаринд“ за литография – рядко международно признание за гръцки график. Година по-късно, на 21 април 1967 г., първия ден на военния преврат, тя е арестувана и изпратена на остров-затвора Гиарос заедно с други противници на диктатурата; международна кампания постига освобождаването ѝ през 1968 г. След завръщането на демокрацията през 1974 г. тя продължава да работи и да излага в Атина, почитана като една от най-значимите гръцки художнички на своето поколение, до смъртта си през 1988 г.

Първата голяма група творби на Катраки са гравюри върху дърво. В черно и бяло, с дълбоки резове и силни контрасти, тя изобразява хората на своето време: жени в черно, работници, бежанци, мъртвите и онези, които ги оплакват. В тези образи няма нищо декоративно; като народния плач те говорят с малко, тежки думи. Фигурите ѝ често са фронтални, неподвижни, почти като икони или архаични статуи, и тази неподвижност им придава сила.

Около 1950 г. тя развива най-личната си техника: гравюрата върху камък. Вместо дърво тя дълбае направо в плочи от пясъчник и печата от тях или излага самите гравирани камъни. Грапавият, древен материал прилягаше идеално на темите ѝ. Големи глави и тела изплуват от камъка, сякаш винаги са били в него, а пукнатините и зърнистостта на повърхността стават част от образа. Майки, прегърнали децата си, мъже с вързани ръце, фигури зад решетки, тълпи, застанали заедно: темите ѝ са болката, съпротивата и човешкото достойнство, но също издръжливостта и надеждата.

Стилът ѝ съчетава няколко гръцки традиции – византийската икона, народната резба на овчари и каменоделци, простотата на ранната гръцка скулптура – с модерно, почти абстрактно чувство за форма. Образите ѝ се свързват тясно с паметта за Съпротивата и за политическото изгнание в Гърция. Малко гръцки художници са изразили колективния опит на XX век с такава строгост и такава нежност.

Най-доброто място да се срещнете с Катраки е родният ѝ град: Μουσείο Βάσως Κατράκη (Музей „Васо Катраки“, официално център за графични изкуства) в Етолико, открит през 2006 г., пази творбите, които тя оставя на родното си място: отпечатъци и гравирани камъни, които показват как са създавани образите ѝ. Творби ѝ има и в Националната галерия в Атина и в други гръцки колекции и те често присъстват в изложби за Съпротивата и за гръцката графика. Много гръцки гравьори от следващите поколения я смятат за образец. Посещение в Етолико, съчетано с близкото Месолонги и неговата лагуна, е красив начин да видите пейзажа, който я е оформил, а учащият може да се упражни да опише на гръцки една от фигурите ѝ: кой е, какво изразява, какво добавя камъкът.

• Тя гравира направо върху камък – техника, която прави своя от 50-те години.
• През 1966 г. печели международната награда „Тамаринд“ за литография на Венецианското биенале.
• Година по-късно, в първия ден на преврата от 1967 г., военната хунта я арестува и я изпраща на остров-затвора Гиарос.
• Родният ѝ град Етолико е построен на остров в лагуна – пейзаж, белязал изкуството ѝ.