Янис Ксенакис

Ксенакис е роден през 1922 г. в Браила, дунавско пристанище в Румъния с процъфтяваща гръцка общност. Майка му умира, когато е дете, и на десет години го изпращат в пансион на остров Спецес, където открива древногръцката литература, математиката и музиката. През 1940 г. постъпва в Атинския политехнически университет, за да учи строително инженерство, но първо идва войната. По време на окупацията се присъединява към лявата Съпротива, а в боевете, избухнали в Атина през декември 1944 г. между левицата и подкрепяното от британците правителство, на прага на 1945 г. парче от снаряд го удря в лицето. Той губи лявото си око и носи белега цял живот.

Завършва през 1947 г., но като известен левичар в страна, плъзгаща се към гражданска война, е в опасност. Тайно напуска Гърция за Париж и е осъден задочно. В Париж намира работа като инженер в ателието на Льо Корбюзие, където остава до 1959 г. и сам става архитект. Същевременно учи композиция и посещава класовете на Оливие Месиан; Месиан, както е известно, го съветва да не започва отначало с традиционната хармония, а да използва в музиката своята математика и архитектура. Ксенакис приема френско гражданство през 1965 г. Може да се върне в Гърция едва след падането на диктатурата през 1974 г. и оттогава често я посещава. Умира в Париж през 2001 г.

Музиката на Ксенакис започва там, където се срещат архитектурата и математиката. В „Метастазис“ (Μεταστάσεις, 1953–54), изпълнена за първи път в Донауешинген през 1955 г., всеки от многобройните струнни изпълнители има собствена партия, а десетки глисанда се плъзгат заедно и образуват огромни извити звукови повърхнини; същите линейни повърхнини, хиперболичните параболоиди, се появяват отново в стените на павилиона „Филипс“, който той проектира за Льо Корбюзие на Световното изложение в Брюксел през 1958 г. Спомняйки си шума на тълпите и на стрелбата в окупирана Атина, той се пита как хиляди отделни събития могат да образуват една звукова маса, и отговаря със законите на вероятността: в „Питопракта“ (1955–56) статистиката на газовите молекули оформя движението на оркестъра. Той нарича това стохастична музика и го обяснява в книгата си Musiques formelles (1963).

Гръцкото у него прониква във всичко — от заглавията, почти всички на гръцки, до завръщането му към античната драма. Неговата „Орестия“ (1965–66) по Есхил, за хорове и ансамбъл, е един от върховете в творчеството му, а той пише музика и за други антични трагедии. В „Политопите“ обединява светлина, архитектура и звук в огромни спектакли — от Монреал (1967) и Персеполис (1971) до Микена през 1978 г., където самата древна цитадела се превръща в сцена. Като архитект проектира и вълнообразните стъклени фасади на манастира Ла Турет на Льо Корбюзие.

В Гърция Ксенакис се е превърнал в символ на гърка, който изведе страната си в авангарда: държавната радио- и телевизия, оркестрите и големите фестивали редовно изпълняват негови творби, а годишнини като стогодишнината от рождението му през 2022 г. донесоха концерти и изложби. Заглавията му сами по себе си са урок по гръцки — Μεταστάσεις, Πιθοπράκτα, Ορέστεια, Πέρσεπολις, — и предизвикателството за учещия е да ги разгадае. Чуйте „Метастазис“ веднъж със затворени очи, а после прочетете за павилиона „Филипс“; това е най-добрият начин да разберете как един ум е могъл да бъде едновременно архитект и композитор. Неговата „Орестия“ води и право обратно към Есхил.

• Губи лявото си око, след като е улучен от парче снаряд в боевете в Атина през 1944–45 г.
• Едни и същи извити повърхнини се появяват в партитурата на „Метастазис“ и в стените на павилиона „Филипс“.
• Месиан му казва да не учи традиционна хармония, а да композира със своята математика.
• Неговият „Политоп на Микена“ (1978) превръща древната цитадела в сцена на светлина и звук.