Ники Марангу

Ники Марангу е родена в Лимасол, Кипър, през 1948 г. Баща ѝ е от Фамагуста, а майка ѝ — от Козани в Северна Гърция. В интервю от 2008 г. с писателя Мишел Фаис тя казва, че е имала късмета да расте в къща с книги, стари книги. От 1965 до 1970 г. учи социология в Западен Берлин. По-късно пише, че ѝ е трябвал унесът на следобедите в Никозия, за да си спомни отново коя е.

След завръщането си в Кипър работи около десет години като драматург в Държавния театър на Кипър. През 1980 г. открива в Никозия книжарницата „Кохлиас“, която издава и книги, и я ръководи до 2007 г. Тя е и художничка и графичка: има седем самостоятелни изложби, първата през 1975 г., и участва в биеналето на графиката в Любляна (1993) и в биеналето в Кайро (1996). Известно време преподава керамика на слепи деца. Членува в Дружеството на гръцките писатели и в Съюза на писателите на Кипър и пътува много, преди всичко из Близкия изток, Турция и Египет.

На 7 февруари 2013 г., според съобщения от същия ден, тя загива, когато колата, в която пътува, се преобръща край Фаюм, на около 100 километра южно от Кайро. По това време пише роман, чието действие се развива в Атина през XIX век, с паралелни истории във Фамагуста през 1945 г. и в днешно време.

Марангу пише на гръцки в много жанрове. Първата ѝ стихосбирка, Τα από κήπων („От градините“), излиза около 1981 г. Αρχή Ινδίκτου („Начало на индикта“, 1987) взема заглавието си от византийския календар, в който годината започва на 1 септември. Поезията и прозата ѝ получават кипърски държавни награди, сред тях за Αρχή Ινδίκτου и за разказите Μια στρώση άμμου („Пласт пясък“, 1990). През 1998 г. получава в Александрия наградата „Кавафис“ за поезия, а през 2006 г. Атинската академия награждава Divan (2005) — събрано издание на стиховете ѝ от 1967 до 2000 г.

Места и пътувания минават през книгите ѝ. Γιατρός από τη Βιέννη („Лекар от Виена“, 2003), която некрологът в LiFO нарича автобиографична, проследява историята на кипърски лекар между Фамагуста и Виена; немският ѝ превод (2008) е озаглавен Von Famagusta nach Wien. Тя казва, че тази книга ѝ е позволила да пише за Виена и Александрия. Сборникът ѝ с разкази Ο δαίμων της πορνείας („Демонът на похотта“) е избран от списание Diavazo сред десетте най-добри гръцки сборника с разкази за 2007 г., а Γεζούλ („Гезул“, 2010) е роман, издаден от „Естия“ в Атина. Пише и кипърски приказки за деца и превежда на гръцки книгата „Александрия“ на Йоахим Сарториус.

Името ѝ живее най-вече чрез The Niki Marangou Project в Кингс Колидж Лондон. Неговата преводаческа награда, учредена през 2016 г., от 2019 г. приканва студенти от британски университети да преведат нейно стихотворение от новогръцки на английски, а всяка година се изнася лекция в нейна памет: осмата се състоя в Дома на Кипър в Атина през април 2026 г., на тема определението на поезията. Опитайте кратко упражнение с маршрут по нейната Γιατρός από τη Βιέννη: запишете двата града от немското заглавие, Αμμόχωστος (Фамагуста) и Βιέννη (Виена), после разкажете свое пътуване в три гръцки изречения, например Πήγα από τη Λεμεσό στη Λευκωσία (Отидох от Лимасол в Никозия) и Γύρισα το βράδυ (Върнах се вечерта). Отбележете кои изречения идват от паметта и кои бихте могли да докажете. Това са наши упражнителни изречения, не нейни думи.

• През 2004 г. стихотворението ѝ Τριαντάφυλλα („Рози“) е избрано да бъде окачено в чакалните на болници на NHS във Великобритания.
• Семейството ѝ свързва два края на гръцкия свят: баща от Фамагуста в Кипър и майка от Козани в Македония.
• Малко преди смъртта си тя изпраща на LiFO репортаж от литературния фестивал в Джайпур, Индия; списанието го публикува отново през 2022 г.
• Името на книжарницата ѝ, Κοχλίας, е книжовна гръцка дума за спиралната черупка на охлюва, която днес означава и винт.