Мария Мицора

Мария Мицора (на гръцки Μαρία Μήτσορα) е родена в Атина през 1946 г. В интервю за атинското списание LiFO през 2013 г. тя се нарича истинска атинянка: родена е в родилен дом на улица „Солонос“, израства в Неа Смирни и от 1964 г. живее в Колонаки. Учи социология в Париж, в Сорбоната и във Венсен, където представя разработка за динамиката на малките групи. В интервюта си спомня Лондон от 60-те години и Париж през май 1968 г.

Пътувала е много — от Полярния кръг до Хаити и от Пекин до сандинистка Никарагуа, Ориноко и Богота — и научава испански, за да опознае по-добре Латинска Америка. Казва, че е започнала да пише след трийсетте. Определя се като „ъндърграунд“ писателка от онези години, но не и бийт, и споменава кръг от приятели, към който принадлежат художникът Алексис Акритакис и поетът Тасос Денегрис; тяхната революция, казва тя, е била преди всичко естетическа и до голяма степен реакция срещу военната диктатура. В края на 70-те години сътрудничи на списание Σήμα („Сигнал“), съдено за „оскърбление на обществения морал“, и приема да бъде отговорен издател на списание Αμφί през първата му година, защото никой друг не иска.

Първата ѝ книга, сборникът с разкази Άννα, να ένα άλλο („Анна, ето още едно“), излиза през 1978 г. През ноември 2025 г. LiFO публикува текст от Ανθός ΜεταΝοήματος — книга в процес на писане, обявена от издателство „Патакис“ за 2026 г.

Романите на Мицора са Σκόρπια δύναμη („Разпиляна сила“, 1982), Η περίληψη του κόσμου („Резюме на света“, 1985), Ο ήλιος δύω (1997) и Καλός καιρός / μετακίνηση („Хубаво време / Преместване“, 2005). В първия брой на LiFO писателят Статис Цагарусианос описва ранните ѝ книги като посветени „на онези, които са живели с липсата“: сурови, афористични, в маниера на рока и пънка. Той добавя, че Σκόρπια δύναμη е станала евангелие за младите през 80-те. Ο ήλιος δύω навлиза в света на хероина; заглавието съчетава ο ήλιος (слънцето) с δύω — формата на глагола в първо лице — вместо очакваното ο ήλιος δύει (слънцето залязва). С Καλός καιρός / μετακίνηση, както му казва, тя иска „да напише нещо позитивно“.

Кратката ѝ проза е също толкова разнообразна. Με λένε λέξη („Казвам се Дума“, 2008) е автобиографичен разказ за поредицата на „Патакис“ Η κουζίνα του συγγραφέα („Кухнята на писателя“). Από τη μέση και κάτω („От средата надолу“, 2014) събира разкази, които се развиват в Атина, един от тях в стария център край Монастираки. Η κυρία Τασία και ο Γουλιέλμος Καταβάθος („Госпожа Тасия и Гулиелмос Катаватос“, 2021) изгражда поетична проза около двор, изгубен в градина. През 2018 г. Yale University Press издава шестнайсет нейни разказа в превод на Джейкъб Мо под заглавието On My Aunt’s Shallow Grave White Roses Have Already Bloomed; издателят отбелязва, че обхващат четиридесет години и водят от Атина до въображаеми латиноамерикански градчета и научнофантастични светове.

Повечето ѝ нови книги излизат в „Патакис“, което през 2007 г. преиздава дебюта ѝ от 1978 г., а преводът на Йейл в поредицата Margellos World Republic of Letters я представя на англоезичните читатели. През 2025 г. LiFO я нарича тихо, но изключително значимо присъствие в гръцката литература. За задача на гръцки започнете от две нейни заглавия. Прочетете ο ήλιος δύει (слънцето залязва), после Ο ήλιος δύω и определете лицето на всеки глагол: първо трето, после първо. След това вижте Με λένε λέξη (Казвам се дума), където ежедневното με λένε… (казвам се…) представя дума вместо човек. Напишете две свои изречения в първо лице по същия модел, например Με λένε Μαρία (Казвам се Мария) и Με λένε βροχή (Казвам се дъжд). Това са наши упражнителни изречения, не цитати.

• Заглавието на романа ѝ Ο ήλιος δύω съчетава „слънцето“ с глагол в първо лице, докато в ежедневния гръцки се казва ο ήλιος δύει.
• Автобиографичната ѝ книга Με λένε λέξη играе с με λένε… — фразата, с която на гръцки казваш името си.
• Учи социология в Париж и пише разработка за динамиката на малките групи.
• Става отговорен издател на списание Αμφί през първата му година, защото, както си спомня, никой друг не е бил готов.