Павлос Матесис

Матесис е роден през 1933 г. в Диври, планинско село в Илия в западен Пелопонес, което днес се нарича Лампия. Детството му съвпада с най-мрачното десетилетие в новата гръцка история: окупацията (1941–1944) и последвалата я гражданска война (1946–1949), години на глад, репресии и разделени села. Тези преживявания, видени с детски очи, ще станат суровината на най-добрите му творби.

Премества се в Атина, учи актьорско майсторство в драматична школа, а също и музика, като получава диплома по цигулка. През 60-те години започва да пише пиеси: Ο σταθμός („Гарата“) печели конкурс за драматургия през 1964 г., а Η τελετή („Церемонията“) получава Държавната награда за театър през 1966 г. Става един от драматурзите на поколението, обновило гръцкия театър през 60-те и 70-те години, редом с Лула Анагностаки, Василис Зиогас и Димитрис Кехаидис. Пиесите му съчетават реализъм, черен хумор и абсурд и гледат безпощадно към гръцкия семеен живот, общественото лицемерие и белезите на историята.

Матесис е и плодовит преводач за гръцката сцена — от Аристофан до Шекспир, Молиер, Тенеси Уилямс и Пинтър, — а пише и телевизионни сериали. Към романа се обръща късно, след петдесетте, с Αφροδίτη („Афродита“, 1986), и именно романът го прави известен в чужбина: Η μητέρα του σκύλου е преведен на много езици. Продължава да пише романи до края на 2000-те години. През 2011 г. получава инсулт по време на представление в Театро Технис и умира в Атина на 20 януари 2013 г., малко след осемдесетия си рожден ден.

Театърът му започва през 60-те години с пиеси като Η τελετή („Церемонията“) и продължава с творби като Περιποιητής φυτών („Гледачът на растения“, 1989), отличена с наградата „Каролос Кун“. Те често са гротескни и смешни на повърхността и жестоки отдолу: затворени семейства, малки градове, хора, пленници на условностите, и повтарящото се усещане, че общественият живот в Гърция е театър на лъжата.

Η μητέρα του σκύλου (1990) е неговият шедьовър. Разказвачката Рарау разказва собствения си живот на задъхан разговорен гръцки, пълен с грешки, поговорки и комични недоразумения. По време на окупацията, в малко градче, баща ѝ го няма, а майка ѝ, за да изхрани децата си, спи с окупаторските войници. При освобождението жителите обръсват главата на майката и я развеждат по улиците, и тя никога не се съвзема. Рарау пораства и става актриса, като играе ролите си с огромна гордост. Ужасът на историята никога не е описан пряко; той е пречупен през наивния, нежен, самозаблуждаващ се глас на жена, която отказва да бъде жертва. Резултатът е едновременно много смешен и опустошителен.

По-късните му романи, сред които Ο παλαιός των ημερών („Старият по дни“, 1994) и Πάντα καλά („Всичко е наред“, 1998), продължават да изследват паметта, семейството и гръцката провинция със същата смес от нежност и свирепа ирония.

„Η μητέρα του σκύλου“ е един от най-четените гръцки романи от последните десетилетия на XX век. Изучават го студентите по новогръцка литература, а на английски е достъпен като The Daughter, така че учещият може да чете двата текста паралелно и да чуе какво губи преводът от гласа на Рарау. Матесис е и част от историята на следвоенната гръцка сцена, а пиесите му и днес се връщат в театрите. Четен заедно с Дидо Сотириу и Яковос Камбанелис, той принадлежи към писателите, които научиха гърците да поглеждат назад към окупацията и гражданската война без официален героизъм. Книгите му са защитени с авторско право, затова ги търсете в гръцки книжарници и библиотеки.

• Издава най-известния си роман, „Η μητέρα του σκύλου“, на около петдесет и седем години, след дълга кариера като драматург.
• Романът излиза на английски под заглавието The Daughter.
• Разказвачката му Рарау говори нарочно развален, комичен гръцки, което прави книгата едновременно предизвикателство и удоволствие за преводачите.
• Той е и плодовит преводач на пиеси за гръцката сцена.