Анна Кокину

Анна Кокину е родена в Шубра, квартал на Кайро, и израства в гръцката общност на града. В интервю от 2012 г. си спомня как от семейния балкон наблюдава магазините на оживено кръстовище и казва, че в крайна сметка е „направена от кайрски материали“. В края на 60-те години идва в Атина да учи, записва гръцка филология и скоро я сменя с драматична школа. Пътя ѝ определят представленията на Театро Технис, театъра на Каролос Кун, като се започне с „Краят на играта“ на Бекет.

Първите си роли играе в детския театър на Ксения Калогеропулу. След това Лефтерис Вояцис я кани в групата, която става Η Σκηνή („Сцената“) на улица Кикладон – трупа, на която по-късно приписва начина си да гледа на нещата. След края ѝ трудно се вписва в други трупи. През зимата на 1990 г. открива в Макриянии срутен склад без покрив, собственост на Фондация „Кутлидис“, моли да го наеме и, по собствените ѝ думи, продава единствения си дом, за да го превърне в театър. Името Σφενδόνη („Прашка“) е предложено от Василис Диоскуридис. Театърът е за нея едновременно дом и дълга борба: през 2019 г. тя публикува отворено писмо с молба към правителството да помогне да бъде спасен от изгонване в спор за наема.

Кокину често работи с текстове, които не са писани за сцена. Театърът се открива с нейния моноспектакъл по разказите на Георгиос Визиинос, документиран под заглавието Μορφές από το έργο του Βιζυηνού („Образи от творчеството на Визиинос“). По-късно разказва, че не се е чувствала готова да играе сама, но театърът е трябвало да отвори; очаквала около двайсет дни представления, а спектакълът се играе две години и половина. През 2014 г. поставя и изпълнява Εγώ ο Θουκυδίδης ένας Αθηναίος („Аз, Тукидид, атинянин“), изграден от откъси на Тукидид в новогръцкия превод на Н. М. Скутеропулос, сред които Мелийският диалог, гражданската смут в Керкира и надгробното слово на Перикъл. Тя е разказвачката, създава сценографията и костюмите и прави турне със спектакъла в средни училища в цяла Гърция.

Сред по-късните ѝ работи в „Сфендони“ са REM/κήπος („REM/Градина“, 2018), вдъхновен от пътуване до родното място на Визиинос в Източна Тракия и от градина от детството ѝ в Кайро, и Οι Μίμοι („Мимиамби“) на Херонд в превод на Теодорос Стефанопулос, поставени за първи път през 2019 г., в които тя също играе. Към Херонд я привлякъл езикът, казва тя. През април 2020 г. записва в гримьорната си разказа на Визиинос Ο Μοσκώβ Σελήμ („Москов Селим“) за онлайн поредицата Αναγνώσεις („Четения“) на Културния център на Фондация „Ставрос Ниархос“. През януари 2022 г. за първи път представя Αφανισμός („Заличаване“), своята сценична версия на последния роман на Томас Бернхард, по същество един дълъг монолог.

Повече от три десетилетия „Сфендони“ поддържа жива малка независима сцена в центъра на Атина, а работата на Кокину там показва как гръцката проза, от разкази от XIX век до античната история в превод, може да се превърне в говорим театър. Записът ѝ от 2020 г. на Ο Μοσκώβ Σελήμ („Москов Селим“) е представен в поредицата Αναγνώσεις на SNFCC като четене за младежи и студенти. Опитайте кратка задача: слушайте първата минута и отбележете с наклонена черта всяко място, където тя прави пауза или поема дъх. Визиинос пише на литературен гръцки от XIX век, така че приемете това като упражнение за слушане на ритъма, а не за пълно разбиране. След това напишете собствено изречение за място от детството си, подчертайте ударените срички, отбележете паузите и го прочетете на глас два пъти, като втория път преместите една пауза.

• Тя продава единствения си дом, за да създаде театър „Сфендони“ в Макриянии.
• Моноспектакълът ѝ по Визиинос е трябвало да се играе двайсет дни, а се играе две години и половина.
• Спектакълът ѝ за Тукидид обикаля средни училища в цяла Гърция.
• Решава да стане актриса, след като гледа „Краят на играта“ на Бекет в Театро Технис.