Стратис Циркас

Роден е като Янис Хадзиандреас в Кайро на 23 юли 1911 г., в голямата и процъфтяваща гръцка общност на Египет, която тогава наброява много повече от сто хиляди души в Александрия, Кайро и градовете по Нил. Израства между гръцки училища и един арабски и космополитен град и от седемнадесетгодишен изкарва прехраната си в Националната банка на Египет – като счетоводител в Горен Египет и от 1939 г. като управител на кожарска фабрика в Александрия, – а в свободното си време пише. През 1930 г. се запознава с Кавафис. През 1930-те години публикува поезия, най-напред Φελλάχοι („Фелахи“, 1937), и участва в левите и антифашистки кръгове на египетския елинизъм.

През Втората световна война Египет става база на гръцкото правителство в изгнание и на гръцките въоръжени сили в Близкия изток, а Циркас преживява отблизо политическите сътресения сред тях: борбите между монархисти и левица, бунтовете от 1943 и 1944 г. и тяхното потушаване. Тези събития стават суровината на прозата му. След войната публикува разкази, а през 1958 г. – първото си голямо изследване за Кавафис. През 1963 г., когато гръцката общност в Египет се разпада при Насър, той се установява в Атина. Първият том на трилогията му, Η Λέσχη (1960), го вкарва в открит конфликт с ръководството на Комунистическата партия, което настоява да се отрече от книгата; той отказва и е изключен, а след разцеплението на партията през 1968 г. се присъединява към реформистката Комунистическа партия на вътрешността. Умира в Атина на 27 януари 1980 г.

Ακυβέρνητες Πολιτείες („Градове без кормчия“) се състои от Η Λέσχη („Клубът“, 1960), чието действие е в Йерусалим, Αριάγνη („Ариагни“, 1962) – в Кайро, и Η Νυχτερίδα („Прилепът“, 1965) – в Александрия, всички в годините 1942–44. В центъра е Манос Симонидис, гръцки офицер и човек на левицата, въвлечен в заговор, любов и съмнение, но трилогията гъмжи от гласове: емигрантски политици, британски агенти, арабски националисти, еврейски бежанци, александрийски търговци, проститутки и войници. Циркас използва вътрешен монолог, сменящи се гледни точки, писма и документи, и книгите често се сравняват с големите европейски модернистични романи; френският превод от 1971 г. го прави известен в чужбина и печели през 1972 г. френска награда за най-добър чуждестранен роман. Преди всичко трилогията е за съвестта: какво дължи един почтен човек на една кауза и какво може една кауза да поиска от него.

Последният му роман, Η χαμένη άνοιξη („Изгубената пролет“, 1976), се пренася в Атина и в политическата криза от 1965 г. Критическото му дело е не по-малко важно. В Ο Καβάφης και η εποχή του („Кавафис и неговата епоха“, 1958) и Ο πολιτικός Καβάφης („Политическият Кавафис“, 1971) той поставя поета в реалната Александрия на британската окупация и египетското национално движение, като твърди, че много от историческите стихотворения носят скрити политически смисли. Подходът е оспорван, но открива нов начин за четене на Кавафис.

„Градове без кормчия“ редовно се нарежда сред най-важните гръцки романи на XX век и се преподава в гръцките университети. За читателите, които се интересуват от изчезналия гръцки свят на Египет, Циркас заедно с Кавафис е незаменимият водач: кафенетата и клубовете на Александрия и Кайро, смесицата от езици, усещането за общност, която е на път да изчезне. Есетата му остават отправна точка за всеки разговор за Кавафис и политиката. Добра идея: прочетете първите страници на Η Λέσχη и забележете колко бързо се сменят гласовете; после прочетете „Η πόλις“ („Градът“) на Кавафис и помислете защо и двамата писатели виждат Александрия като град, който не може да се напусне.

• Стратис Циркас е псевдоним; истинското му име е Янис Хадзиандреас.
• Действието на всеки том от трилогията се развива в различен град: Йерусалим, Кайро, Александрия.
• Първият том, „Клубът“, предизвиква разрив с ръководството на Комунистическата партия, което го изключва, когато отказва да се отрече от него.
• Живее в Египет до 1963 г. и се установява в Атина едва след петдесетте си години.