Андреас Ласкаратос

Ласкаратос е роден през 1811 г. в Ликсури, втория град на Кефалония, когато Йонийските острови никога не са били част от Османската империя и преминават от венецианска под френска, а после под британска власт. Произхожда от семейство на земевладелци, учи в Йонийската академия на Корфу, а след това право в Пиза и Париж и се завръща у дома през 1839 г. На Корфу, културната столица на островите, е ученик на поета Андреас Калвос и се запознава с Дионисиос Соломос, националния поет, чийто пример го убеждава, че литературата трябва да се пише на живия народен език – димотики.

Обратно на Кефалония той започва да пише сатира. През 1856 г. издава Τα μυστήρια της Κεφαλονιάς и скандалът е незабавен: православният епископ на Кефалония тържествено го отлъчва, властите го съветват да не излиза от дома си, а през март 1856 г. той заминава за Закинтос, като обявява, че си тръгва „отлъчен от духовенството като нечестивец и прогонен от Правителството като нарушител на обществения ред“. Отговаря на епископа в печата и продължава да пише и издава, включително собствения си сатиричен вестник Ο Λύχνος („Светилникът“), чиято първа поредица излиза от 1859 до 1863 г.

Жени се и създава семейство, а по-късно пише за несгодите си в Οι καταδρομές μου εξαιτίας του «Λύχνου» („Моите гонения заради „Светилника““). Доживява до деветдесет години и умира в Аргостоли на 24 юли 1901 г.

Τα μυστήρια της Κεφαλονιάς (1856) е кратка книга в три части – за религията, семейството и политиката, – а заглавието ѝ е игра на думи: „μυστήρια“ означава едновременно тайни и църковните тайнства. Ласкаратос описва местния култ към мощите и чудесата, свещениците, които живеят от страховете на бедните, семействата, които омъжват дъщерите си като имот, системата на зестрата и безкрайните вражди, както и политиците, които купуват гласове. Тонът не е гневен, а хладно ироничен: той просто описва и оставя абсурдът да говори сам.

Той е моралист в стария смисъл, привърженик на разума, честността и личната съвест срещу обичая и властта, а не враг на самата вяра; твърди, че защитава Евангелието от онези, които го експлоатират. Това личи най-ясно в Ιδού ο άνθρωπος („Ето човекът“, 1874) с подзаглавие „ανθρώπινοι χαρακτήρες“ („човешки характери“) – сборник от кратки портрети и размисли за човешката природа, суетата, добродетелта и обществения живот, написан на прост и остър димотики.

Стиховете му, събрани в Στιχουργήματα („Стихотворения“, 1872), включват сатирични творби на кефалонски диалект. Заедно с Емануил Роидис в Атина Ласкаратос е основоположник на гръцката прозаична сатира и един от първите гръцки писатели, които открито се борят за свобода на мисълта и на печата.

В днешна Гърция Ласкаратос е символ на свободомислещия човек, който се противопоставя на църковната власт, и отлъчването му се припомня всеки път, когато църквата и свободата на словото се сблъскат. Τα μυστήρια της Κεφαλονιάς редовно се преиздава и е добро четиво за ниво C2: кратко, забавно и хапливо, с лексика, която отваря вратата към гръцкия език на XIX век. Ликсури, родният му град, пази паметта му, а кефалонците се гордеят със славата му на остроумец, която съответства на славата на самия остров. Размислите му от Ιδού ο άνθρωπος и посмъртно издадените Στοχασμοί („Размисли“, 1921) влизат в антологии и се цитират във вестникарски рубрики.

• Заглавието Τα μυστήρια της Κεφαλονιάς си играе с „μυστήρια“, което означава едновременно тайни и църковните тайнства.
• През 1856 г. е отлъчен от епископа на Кефалония, а по-късно същата година – и на Закинтос.
• Бил е ученик на Андреас Калвос и е познавал Дионисиос Соломос, чийто пример го насочва към писане на димотики.
• Роден под чуждо владичество през 1811 г., той доживява присъединяването на Кефалония към Гърция през 1864 г.