Андреас Ембирикос

Ембирикос е роден на 2 септември 1901 г. в Бреила, дунавско пристанище в Румъния, където са се установили много гръцки търговски и корабособственически семейства. Семейството му произхожда от остров Андрос, един от големите корабособственически острови на Гърция, и той израства предимно в Атина, в охолство. Записва философия в Атинския университет, но скоро го напуска, учи икономика в Лозана, а после философия и английска литература в лондонския King’s College, като същевременно работи там в семейния корабоплавателен бизнес (1921–1925) – свят, който по-късно ще остави зад себе си.

През 1926 г. се премества в Париж и петте години, прекарани там, решават живота му. Присъединява се към кръга на Андре Бретон и сюрреалистите, които вярват, че поезията трябва да освободи несъзнаваното от контрола на разума, морала и навика. Същевременно минава анализа при Рене Лафорг, един от основателите на френската психоанализа, и именно чрез него влиза в контакт със сюрреалистите около 1929 г. Когато се завръща в Атина през 1931 г., носи със себе си и двете революции: сюрреализма и Фройд.

На 25 януари 1935 г. изнася лекция за сюрреализма в Клуба на художниците в Атина и издава Υψικάμινος, първата сюрреалистична книга на гръцки. От 1935 до 1951 г. практикува като психоаналитик, първият в Гърция. През 1939 г. се жени за поетесата Маци Хадзилазару (развеждат се през 1943 г.), а през 1947 г. за Вивика Зиси; синът им Леонидас, роден през 1957 г., също става писател. Прекарва летата си на Андрос и живее тихо, заобиколен от приятели като Одисеас Елитис и Никос Енгонопулос, като пише много повече, отколкото публикува. Умира в Кифисия, в северната част на Атина, на 3 август 1975 г.

Υψικάμινος („Доменна пещ“, 1935) е книга с поеми в проза, написани чрез автоматично писане – сюрреалистичната техника да се оставят думите да текат без съзнателен контрол. Образите ѝ са поразителни: машини и тела, кораби и звезди, желание, което избухва в дълги изречения, смесващи най-учената катаревуса с уличния език на димотики. Критиката и публиката реагират с гняв и смях; мнозина мислят, че това е шега. И все пак книгата променя възможностите на гръцката поезия, а поколението на 30-те години, преди всички Елитис, се учи от нейната свобода.

Ενδοχώρα („Вътрешност“, 1945) събира по-овладени стихотворения от 1934–1937 г., светли и чувствени, в които се възпяват Егейско море, човешкото тяло и един вид радостен космически оптимизъм. По-късно идват прозата на Γραπτά ή Προσωπική μυθολογία („Писания, или Лична митология“, 1960) и краткият роман Αργώ ή Πλους αεροστάτου („Арго, или Плаването на един аеростат“, публикуван на части през 1964–1965 г. и като книга през 1980 г.).

Централното му произведение обаче излиза едва след смъртта му. Ο Μέγας Ανατολικός („Великият Източен“), издаден в осем тома между 1990 и 1992 г., описва плаване на гигантския параход „Грейт Ийстърн“ от Ливърпул до Ню Йорк през XIX век, по време на което пътници и екипаж се отдават на безкраен, радостен еротизъм. За Ембирикос, ученик на Фройд, сексуалната свобода е ключът към човешкото щастие и към едно утопично бъдеще, а романът е неговият огромен, предизвикателен химн на това убеждение.

Днес Ембирикос е признат за един от великите новатори на новогръцката поезия, а Υψικάμινος се изучава в университетите като основополагащ текст на гръцкия сюрреализъм, наред с творчеството на Енгонопулос. Книгите му продължават да се издават, а Ο Μέγας Ανατολικός все още разделя читателите: за едни шедьовър, за други шокиращ. Посветени са му изложби и конференции, а остров Андрос, с богатия си литературен и художествен живот, пази паметта му. Учащ на това ниво може да опита една-единствена страница от Υψικάμινος: не търсете логически смисъл, а я прочетете на глас и оставете образите и музиката на думите да подействат, както са искали сюрреалистите.

• Той е едновременно първият поет сюрреалист и първият практикуващ психоаналитик в Гърция.
• През 1935 г. много читатели смятат Υψικάμινος за мистификация.
• Големият му роман Ο Μέγας Ανατολικός излиза в осем тома петнадесет години след смъртта му.
• Роден е в Румъния, в корабособственическо семейство от остров Андрос.