Поликлет

Поликлет (Πολύκλειτος), изписван и като Polyclitus или Polycletus, работи в бронз през втората половина на V в. пр.н.е., приблизително между 450 и 420 г. пр.н.е. Платон и Павзаний го наричат аргосец. Латински автори като Плиний и Цицерон го наричат сикионец, което съвременните учени обикновено смятат за объркване. Ръководи аргоска работилница, чиито ученици и наследници пренасят методите ѝ в IV в. пр.н.е. Трябва да се различава от Поликлет Младши, по-късен творец от същата традиция, на когото съвременните учени обикновено приписват театъра в Епидавър, който Павзаний отдава на „Поликлет“.

За личния му живот не е записано почти нищо. Пътят му се възстановява по произведенията и по свидетелства, написани много по-късно. Не е известен нито един оригинален бронз от него, затова статуите му се изучават чрез римски и късноелинистични мраморни копия, бази с надписи и описания на автори като Павзаний, Плиний и Гален. В Олимпия археолози откриват база с надпис за статуята на младия победител Киниск от Мантинея, която учените свързват с типа на „Атлета Уестмакот“ в Британския музей; връзката е вероятна, а не сигурна. След като старият храм на Хера край Аргос изгаря през 423 г. пр.н.е., Поликлет създава новата седяща култова статуя от злато и слонова кост, според Павзаний.

Κανών („Канон“) е писмен трактат, днес изгубен. Заглавието означава мерителна линийка или образец. Гален, писал през II в. сл.Хр., предава възгледа, че красотата е в съизмеримостта, συμμετρία (симетрия), на частите: пръст към пръст, пръстите към ръката и така нататък до цялото тяло, както е написано в „Канона“ на Поликлет. Той споменава и прославена статуя, която също се нарича „Канон“. Античните автори не запазват самите числа, а съвременните реконструкции на системата остават хипотези. Че статуята „Канон“ е Δορυφόρος (Дорифор, Копиеносец), традиционно се приема, но се оспорва.

Дорифор и Διαδούμενος (Диадумен, младеж, който завързва около главата си лентата на победителя, вероятно около 430 г. пр.н.е.) показват позата, най-силно свързвана с него. Фигурата опира тежестта си на единия крак, докато другият е отпуснат, а гръдният кош и тазът се накланят в противоположни посоки; музеят „Метрополитън“ нарича тази пресметната поза стандартна формула, срещана в почти всички приписвани му творби. Плиний съобщава, че Поликлет печели състезание между скулптори за Амазонка в Ефес, но кой запазен тип Амазонка копира статуята му, все още е спорно. Павзаний описва неговата Хера в Аргос: седнала, с корона с Харити и Ори, с нар и скиптър, увенчан с кукувица.

В Гърция по-големият от естествен ръст Диадумен, намерен на Делос, мраморно копие от около 100 г. пр.н.е., е изложен в Националния археологически музей в Атина; руините на Аргоския Хереон са край Аргос. Опитайте с Диадумена от музея „Метрополитън“, чиято снимка е обществено достояние. Главата, ръцете, подбедриците и дървесният ствол са антични; останалото е отливка от делоското копие. Опишете го с три гръцки изречения: Στηρίζεται στο δεξί πόδι (Опира се на десния крак), Το αριστερό πόδι μένει χαλαρό (Левият крак остава отпуснат), Σηκώνει τα χέρια για να δέσει την ταινία (Вдига ръце, за да завърже лентата). След това добавете четвърто изречение, че това, което виждате, е копие, а не изгубеният бронзов оригинал.

• Античните автори не са единодушни за родното му място: Платон и Павзаний го наричат аргосец, Плиний — сикионец.
• Гален споменава прославена статуя, която, както трактатът, се нарича „Канон“.
• Диадуменът на „Метрополитън“ съчетава антични мраморни части с отливка от делоското копие в Атина.
• Плутарх предава забележката му, че работата е най-трудна, когато глината стигне до нокътя; точният смисъл е спорен.