Пиндар

Пиндар е роден около 518 г. пр.н.е. в Киноскефали, село в територията на Тива в Беотия, в аристократично семейство, което твърди, че произхожда от спартанския род на Егидите. Според преданието учи музика и поезия в Атина, а най-ранната ода, която можем да датираме, десетата Питийска, е написана през 498 г. пр.н.е., когато е на около двайсет години, за млад тесалийски благородник. Оттогава работи по поръчка из целия гръцки свят: амбицията му е да бъде поет на цяла Елада, а не на един град.

Кариерата му съвпада с Гръко-персийските войни, в които Тива застава на страната на персите, неудобство, което одите му третират внимателно, и със златния век на сицилийските тирани. През 476 г. пр.н.е. заминава за Сицилия и пише за Хиерон от Сиракуза и Терон от Акрагант, най-богатите покровители на епохата, като възпява техните състезателни коне и колесници в първите Олимпийски и Питийски оди. Често пише за аристократичните семейства на Егина, общо единайсет оди, и за Аркесилай, цар на Кирена в Либия, и съчинява химни, пеани и дитирамби за градове и светилища, сред тях дитирамб, възхваляващ «блестящата, увенчана с теменуги, прославена Атина», за който, както се разказва, атиняните го наградили, а тиванците го глобили.

Последното му датирано стихотворение, осмата Питийска ода, възпява борец от Егина през 446 г. пр.н.е. и съдържа най-прочутите стихове, които някога е писал за човешката крехкост; тогава е на около седемдесет години. Казва се, че умира в Аргос около 438 г. пр.н.е. Повече от век по-късно, когато Александър сравнява Тива със земята през 335 г. пр.н.е., той заповядва да бъде пощадена къщата на поета.

Александрийските учени подреждат поезията на Пиндар в седемнайсет книги; четири са запазени изцяло, Ἐπίνικοι (Епиникии), четирийсет и пет стихотворения, групирани по празници като Ὀλυμπιόνικοι, Πυθιόνικοι, Νεμεόνικοι и Ἰσθμιόνικοι. Епиникият се изпълнява от хор младежи с лира и авлос при завръщането на победителя у дома. Той назовава победителя, рода и града му, прескача към свързан с тях мит и се връща с поучения за боговете, съдбата и краткостта на славата. Строежът е триаден, строфа, антистрофа и еподос, в размери с голяма сложност, а езикът е възвишен литературен дорийски, наситен със сложни прилагателни и резки преходи.

Първата Олимпийска ода (476 г. пр.н.е.), за състезателния кон на Хиерон Ференик, започва с прочутата приамела «Ἄριστον μὲν ὕδωρ» (Най-добра е водата, а златото е пламтящ огън) и разказва историята на Пелопс и неговото надбягване с колесници за ръката на Хиподамия. Седмата Олимпийска (464 г. пр.н.е.), за юмручния боец Диагор от Родос, според преданието е изписана със златни букви в храма на Атина в Линдос. Втората Питийска завършва с повелята «γένοι' οἷος ἐσσὶ μαθών» (стани това, което си, като го научиш), а осмата Питийска (446 г. пр.н.е.) с размишлението, че сме еднодневни създания, сън на сянка, докато върху нас не падне дарено от бог сияние.

Темата на Пиндар е ἀρετά, превъзходството, наследено с кръвта и доказано в действие, и силата на поета да го направи безсмъртно; за собственото си изкуство говори с увереност, която никой гръцки поет не достига, орел сред бъбриви врани.

Пиндар оформя представата за одата в продължение на две хиляди и петстотин години: Хораций предупреждава, че който се опитва да се съревновава с него, лети с восъчни крила, Ронсар, Каули и Хьолдерлин му подражават и го превеждат, а «пиндарически» и днес означава възвишен, неправилен и вдъхновен. В Гърция стиховете му са влезли в езика: «Άριστον μεν ύδωρ» се цитира навсякъде, където се възхвалява водата, по чешми и в речи за околната среда, а «σκιάς όναρ άνθρωπος» е книжовният израз за краткостта на живота. Възродените Олимпийски игри връщат Олимпийските оди в обществения живот: стихове от тях се четат на олимпийски церемонии и се печатат в училищните антологии на архаичната лирика, използвани в лицея. В Тива посетителите могат да видят археологическия музей на града, отворен отново през 2016 г., а в Атина улица в Колонаки носи неговото име. Страницата на сайта за Спирос Луис, първия победител в съвременния маратон, е естественото продължение на тази.

• Когато Александър Велики разрушава Тива през 335 г. пр.н.е., пощадява само храмовете и къщата на Пиндар, починал преди цял век.
• Разказва се, че родосците изписали седмата му Олимпийска ода със златни букви в храма на Атина в Линдос.
• Похвалата му за «увенчаната с теменуги» Атина уж му донесла глоба от съгражданите му тиванци и статуя от благодарните атиняни.
• Само четири от седемнайсетте книги на поезията му са запазени изцяло; голяма част от останалото е възстановена от египетски папируси през XX век.