Йоанис Теодоракопулос

Теодоракопулос е роден на 28 февруари 1900 г. в село Васарас в Лакония, в Южен Пелопонес. Учи като стипендиант в атинското училище „Ризариос“, а после, като много надарени гърци от своето поколение, заминава за немскоезичните университети: Виена (1920–1922) и Хайделберг (1922–1925), тогава един от големите центрове на европейската философия, където се обсъждат неокантианската традиция и новите философии на съществуването и на културата; слуша Хайнрих Рикерт и Карл Ясперс и защитава докторат през 1925 г. с дисертация за диалектиката на битието у Платон. Там създава приятелство за цял живот с двама други млади гърци – Константинос Цацос и Панайотис Канелопулос; гръцката интелектуална история ги нарича «поколението от Хайделберг».

След завръщането си в Гърция тримата основават през 1929 г. списанието Αρχείον της Φιλοσοφίας και Θεωρίας των Επιστημών („Архив по философия и теория на науките“), излизало до 1940 г. – опит да се внесе в гръцкия сериозна европейска философия. После пътищата им се разделят: Канелопулос става политик и за кратко министър-председател, Цацос – политик и по-късно президент на Републиката, а Теодоракопулос остава преди всичко учен, макар и той за кратко да е министър на образованието – през 1945 и 1966 г.

Преподава философия в младия Солунски университет (професор от 1933 г.), а от 1939 г. – в Атинския университет, който напуска през 1967 г. при военната хунта. Избран е в Атинската академия през 1960 г., неин председател е през 1963 г. и генерален секретар от 1966 г. до смъртта си; там основава Изследователския център за гръцка философия. Умира в Атина на 20 февруари 1981 г., след като е прекарал повече от половин век в компанията на Платон.

В центъра на делото на Теодоракопулос стои Платон. Неговото Εισαγωγή στον Πλάτωνα („Въведение в Платон“, 1940) не е сухо резюме на учения, а покана диалозите да се четат като жива философия: въпросите на Сократ за справедливостта, душата, любовта и смъртта, драмата на разговорите, митовете и образите, с които Платон говори, когато доводът стигне своите граници. Пише и други изследвания, като Πλάτων – Πλωτίνος – Ωριγένης („Платон – Плотин – Ориген“, 1959), и книга за „Фауст“ на Гьоте (1956), удостоена с държавна награда, и десетилетия наред чете лекции за Платон; за много гръцки читатели книгите му са първият мост между училищния старогръцки и самата философия.

Подходът му отразява хайделбергската му подготовка. Той чете гърците с инструментите на немската философия, историята на идеите и философията на културата и вижда в античната мисъл не музей, а извор на ценности за модерна Гърция и Европа. Заедно с Цацос и Канелопулос принадлежи към поколение, което иска да даде на Гърция собствен философски език – на взискателния, но достолепен гръцки на университета. Стилът му, премерен и възвишен, с дълги периоди и абстрактни съществителни, е типичен за тази традиция и отчасти именно затова книгите му са отлично училище за напреднал читател на гръцки.

Εισαγωγή στον Πλάτωνα на Теодоракопулос все още стои по рафтовете на гръцките студенти по философия и класическа филология и се намира в антикварните книжарници из цяла Атина – добра първа покупка за учащ на ниво C2, който иска да чете за Платон на гръцки. В гръцката интелектуална история името му е свързано с Цацос и Канелопулос, а «поколението от Хайделберг» остава отправна точка, когато се обсъжда как философията навлиза в новогръцкия. Като член на Атинската академия той е част от историята на институцията. Страниците на сайта за Платон и Сократ са естествената следваща стъпка: прочетете една страница от „Апология“, а после прочетете какво е извлякъл от нея Теодоракопулос.

• Той, Константинос Цацос и Панайотис Канелопулос се помнят заедно като «поколението от Хайделберг».
• От тримата приятели единият става министър-председател, другият – президент на Републиката; той остава философ, макар два пъти за кратко да е министър на образованието.
• Избран е в Атинската академия през 1960 г., председателства я през 1963 г. и е неин генерален секретар от 1966 до 1981 г.
• През 1975 г. основава в Магула край Мистра свободна философска школа, наречена на византийския философ Плитон.