Космас Политис

Космас Политис е роден като Параскевас (Парис) Тавелудис в Атина на 16 март 1888 г., но през 1890 г. семейството му се премества в Смирна, голямото гръкоезично пристанище на Мала Азия, и там той израства. Смирна преди 1922 г. е богат, многоезичен град на гърци, турци, арменци, евреи и левантинци, а улиците, кейовете и градините ѝ изпълват въображението му до края на живота му. Не става писател веднага: от седемнадесетгодишна възраст работи в банки в Смирна, а след Малоазийската катастрофа от 1922 г., която слага край на гръцка Смирна, банковата му кариера го отвежда в Париж, Лондон, Атина (1924) и Патра (1934).

Започва да публикува художествена проза късно, в началото на петото си десетилетие, под името Космас Политис, и през 1930-те години, макар и по-възрастен, се оказва сред писателите от Поколението на трийсетте, които приветстват романите му като част от обновлението на гръцката проза. През 1942 г. губи мястото си в банката и оттогава живее главно от преводи: Шекспир, Бокачо, По, Джойс, Фокнър, Стайнбек. През 1944 г. влиза в Комунистическата партия, по-късно е основател на лявата ЕДА, а политическият му избор му струва скъпо в годините след Гражданската война; в деня на преврата от 1967 г. е арестуван и разпитан. Дълго време публикува малко; после, вече над седемдесет, се завръща с най-хубавата си книга – Στου Χατζηφράγκου (1963). Умира в Атина през 1974 г., годината, в която демокрацията се завръща в Гърция.

Λεμονοδάσος („Лимоновата горичка“, 1930), първият му роман, е история за любов и желание, разиграваща се в лимоновите горички на брега срещу остров Порос, написана с лирична, чувствена проза, която изненадва читателите, свикнали с реалистични селски разкази. Eroica („Ероика“, 1937), чието заглавие отеква симфонията на Бетовен, разказва за група момчета юноши в крайморско градче, за игрите им, първата им любов и първата им среща със смъртта; романът получава Държавна награда през 1938 г., често е наричан най-хубавият гръцки роман за юношеството, а през 1960 г. Михалис Какоянис го филмира – на английски филмът е познат като Our Last Spring („Нашата последна пролет“). По-късни романи като Εκάτη („Хеката“, 1933) и Το Γυρί („Гири“, 1944) продължават експериментите му с времето, паметта и гледната точка.

Шедьовърът му е Στου Χατζηφράγκου („В Хадзифрангу“, 1963). Хадзифрангу е работнически квартал на Смирна, а романът проследява тълпа от неговите деца, занаятчии, моряци, свещеници, проститутки и мечтатели в годините преди 1922 г., смесвайки гръцки, турски и левантински гласове, местен жаргон и спомен. Няма единен сюжет: книгата е хроника, наполовина комична и наполовина трагична, на един свят, за който читателят знае, че скоро ще бъде унищожен от огъня. Политис е модернист в европейския смисъл, близък по дух до Пруст и Джойс в боравенето с времето и вътрешния глас, но темата му е дълбоко гръцка: детството, морето, загубата и градът, който всяко гръцко бежанско семейство помни като рай.

Политис е писател на писателите: по-малко известен сред широката публика от Венезис или Дидо Сотириу, но ценен от критиката като един от най-оригиналните гръцки романисти на XX век. Στου Χατζηφράγκου днес се смята за класика на малоазийската литература и е книгата, която трябва да прочетете, ако искате да чуете гръцкия език на старата Смирна. Eroica се изучава като образец на роман за израстването, а филмът на Какоянис с крайморските му сцени все още лесно се намира. Романите му са преиздавани в Гърция и мястото им в университетските курсове по новогръцка литература е сигурно. За учащия на ниво C2 една глава от Eroica е взискателна, но възнаграждаваща първа стъпка.

• Космас Политис е псевдоним; рожденото му име е Параскевас (Парис) Тавелудис.
• Публикува първия си роман на около четиридесет и две години, след кариера в банковото дело.
• Михалис Какоянис филмира романа му Eroica през 1960 г. с английското заглавие Our Last Spring.
• Последният и най-велик негов роман, за квартал на Смирна, излиза, когато е на седемдесет и пет години.