Ноника Галинеа

Ноника Галинеа, родена като Антигони Галинеа в Атина на 8 юни 1938 г., получава необичайно международно образование. След основното училище в Атина на четиринадесет години заминава за Флоренция, а след това за англоезично училище в Швейцария. На осемнадесет отива в Лондон, първо в колеж за секретарки, а после в Webber Douglas School of Singing and Dramatic Art. Гръцките некролози отбелязват, че тя прекарва голяма част от живота си в Лондон.

Професионалната ѝ кариера започва през 1963 г., когато издържа прослушването в Theatro Technis (Художествения театър) на Каролос Кун; първото ѝ представление там са Όρνιθες („Птиците“) на Аристофан. През следващите десетилетия тя работи с водещи фигури на гръцкия театър като Катина Паксину, Димитрис Хорн, Анна Синодину, Алексис Минотис и Димитрис Мират. През лятото на 1969 г. играе в театър „Метрополитен“ в пиесата на Георгиос Русос Μεγάλα Χρόνια („Великите години“), където за първи път работи с Алекос Александракис. Те остават партньори на сцената и в живота двадесет и една години, до 1990 г.

През 1986 г. двамата актьори се установяват в атинския театър „Илисия“, който изцяло обновяват, и го ръководят заедно с по-малката сцена „Студио Илисия“. Между 1968 и 1972 г. тя участва и в четири филма, три от които на „Финос Филм“, както и в два кратки телевизионни сериала. През 2013 г. отбелязва петдесет години на сцената и умира през юни 2023 г., няколко дни преди 85-ия си рожден ден.

Работата на Галинеа съчетава три занаята: актьорската игра, превода и писането. С Александракис тя играе в постановки като Κάθε χρόνο τέτοια μέρα („Всяка година на този ден“), Μάρτυς κατηγορίας („Свидетел на обвинението“) и Καινούργια σελίδα („Нова страница“). Първата им обща пиеса, Τέσσερα δωμάτια με κήπο („Четири стаи с градина“) в театър „Дионисия“, изисква от нея да изиграе четири различни роли. По-късно тя си спомня, че опитни колеги се съмнявали дали млада актриса ще се справи, и че дори най-строгите критици я хвалят. В „Илисия“ двойката поставя Η επιστροφή της γηραιάς κυρίας („Завръщането на старата дама“) и Ευαίσθητη ισορροπία („Крехко равновесие“).

Тя превежда на гръцки седемнадесет пиеси, много от които са публикувани. Сред преводите ѝ са Η βεντάλια της Λαίδης Γουίντερμιρ („Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, 1983), Ταξίδι μεγάλης μέρας μέσα στη νύχτα („Дългият път на деня към нощта“, 1987) и Λεωφορείον ο Πόθος („Трамвай „Желание““, 1988). Извън собствената си трупа работи с Народния театър, чийто архив я отбелязва като Кралицата в Παραμύθι χωρίς όνομα („Приказка без име“) през 1995 г., и с Държавния театър на Северна Гърция. Тя излиза на сцената на концертната зала „Мегарон“ в Атина, в Епидавър и в лондонския Ковънт Гардън. Разказва живота си и в две книги – автобиографията Η ζωή μου („Моят живот“, 2005) и Επέστρεφε („Връщай се“, 2007).

Гръцкият театър отличава Галинеа с наградата „Кивели“ през 2006 г. и с наградата „Никос Куркулос“ през 2017 г. за приноса ѝ към сцената. Последното ѝ желание е вместо венци парите да отидат за фондацията Το σπίτι του ηθοποιού („Домът на актьора“). За изучаващите езика цифровият архив на Народния театър предлага конкретна задача: намерете снимките от 1995 г. на Παραμύθι χωρίς όνομα, които се виждат и в searchculture.gr, и напишете надпис, който посочва ролята: Η Νόνικα Γαληνέα υποδύεται τη Βασίλισσα („Ноника Галинеа играе Кралицата“). После добавете собствено изречение, което описва какво правят актьорите на снимката. Накрая предайте думите ѝ в непряка реч: Η Γαληνέα είπε ότι πάνω στη σκηνή είσαι πάντα μόνος με το κοινό.

• Първото ѝ представление през 1963 г. са „Птиците“ на Аристофан в Художествения театър.
• В първата си пиеса с Александракис тя играе четири различни роли.
• Превежда седемнадесет пиеси, сред тях „Дългият път на деня към нощта“ на Юджийн О’Нийл.
• През 2013 г. отбелязва петдесет години на сцената.