Йоанис Макриянис

Роден е през 1797 г. като Йоанис Триандафилу в Аворити, малко селце в планините на Дорида в Централна Гърция, в бедно семейство; баща му е убит в схватка с албански нередовни части, когато той е бебе, и семейството бяга в Ливадия. Висок за възрастта си, той получава прякора Макриянис, „дългия Янис“, и името му остава. Работи като слуга, а после като дребен търговец в Арта, през 1820 г. влиза в тайното общество Филики Етерия и през 1821 г. грабва оръжието. Сражава се в Румелия и на Пелопонес, а през юни 1825 г. удържа мелниците на Лерна край Нафплио срещу египетската армия на Ибрахим паша. Тежко ранен е при отбраната на Атинския акропол през 1826–27 г. и носи болката до края на живота си.

В новата държава става генерал, установява се в Атина под Акропола, в квартала, който днес носи името му, и става открит противник първо на Каподистрия, а после на баварското регентство и на абсолютната власт на крал Отон. В нощта на 3 септември 1843 г. той повежда войските и тълпата, събрали се пред двореца, и издейства обещание за конституция; в памет на това площадът е преименуван на Синтагма, „Конституция“.

Независимостта му създава врагове. През 1852 г. е арестуван по обвинение в заговор срещу краля, а през 1853 г. е осъден на смърт; присъдата е смекчена и той е освободен през 1854 г. с разклатено здраве. Умира в Атина на 27 април 1864 г.

Когато войната свършва, Макриянис не знае да пише. През 1829 г. в Аргос той сам научава буквите, за да може да запише видяното, и между 1829 и 1850 г. изпълва тетрадките си с Απομνημονεύματα („Мемоари“). Пише така, както говори, на народния език на румелийски селянин, без пунктуация и с думи, слети една с друга, и крие ръкописа; той е разчетен и издаден едва през 1907 г. от Янис Влахоянис. Книгата разказва войната отвътре, битка след битка, а после разочарованията на мира: чужди сили, баварски офицери, политици и военачалници, които поставят собствения си интерес над общата кауза. Нейният нравствен център е изречението, което гърците и днес цитират – че сме „в „ние“, а не в „аз“, – а най-известната ѝ страница е заповедта му към войници, които се канят да продадат две антични статуи на европейци: „за тях се бихме“.

Втори ръкопис, Οράματα και θάματα („Видения и чудеса“, 1851–52), дневник на религиозните му видения, писан в затвора и в болест, е издаден едва през 1983 г. Макриянис е по своему и меценат: между 1836 и 1839 г. той възлага на народния художник Панайотис Зографос и синовете му да нарисуват под негово ръководство поредица от картини на битките от войната, като свидетелство за краля и посланиците на Великите сили; екземпляри се пазят в библиотека „Генадиос“ в Атина и в Кралската колекция в Уиндзор и те са визуалният близнак на „Мемоарите“.

Макриянис става класик през 1943 г., когато Йоргос Сеферис в лекция пред гръцки войници в Александрия, озаглавена Ένας Έλληνας – ο Μακρυγιάννης („Един грък – Макриянис“), представя неграмотния генерал като учител на всички гръцки прозаици, а Елитис, Теотокас и цялото поколение на 30-те години го приемат за образец на живия народен език. Откъси от „Мемоарите“, преди всичко епизодът със статуите и „είμαστε εις το “εμείς”“, се четат във всеки лицей, а фразата се цитира всеки път, когато гърците спорят за егоизма и общото благо. В Атина кварталът Макриянис до Музея на Акропола и дългата улица 3ης Σεπτεμβρίου носят името на човека и неговата нощ; самият площад Синтагма увековечава неговата конституция. Картините на Зографос могат да се видят в библиотека „Генадиос“ в Атина.

• Научава се да пише на 32 години, в Аргос през 1829 г., единствено за да запише спомените си от войната.
• Ръкописът на „Мемоарите“, написан без пунктуация и без интервали между думите, остава непрочетен, докато Янис Влахоянис не го разчита и издава през 1907 г., 43 години след смъртта на автора.
• Площад Синтагма в Атина и улица 3ης Σεπτεμβρίου дължат имената си на конституцията, която той извоюва в нощта на 3 септември 1843 г.
• През 1853 г. е осъден на смърт от държавата, която е помогнал да бъде създадена; присъдата е смекчена и на следващата година е освободен.