Тиртей

За живота на Тиртей сигурно се знае съвсем малко. Той принадлежи на Спарта от VII в. пр. Хр.: „Суда“ поставя разцвета му в 35-ата олимпиада (640–637 г. пр. Хр.), а Центърът за гръцки език го датира около 660–600 г. пр. Хр. Стиховете му се свързват с Втората месенска война, когато месенците, които Спарта била завладяла и превърнала в илоти, въстанали. В елегията, наречена по-късно Εὐνομία („Евномия“, „Добър ред“), говорещият казва, че напуснал „ветровития Ериней“ заедно с потомците на Херакъл и дошъл на острова на Пелопс. Тези думи го карат да звучи като спартанец, който говори от името на собствената си общност.

Античните автори обаче разказвали и съвсем различна история. Павзаний съобщава, че Делфи наредили на спартанците да вземат съветник от Атина, а атиняните изпратили Тиртей, учител по четене и писане, куц с единия крак и смятан за недалновиден. Атинският оратор Ликург казва, че Спарта го взела от Атина за водач, а Платон го нарича атинянин по рождение и по-късно гражданин на Спарта. „Суда“ пък го нарича „лаконец или милетец“, син на Архемброт, едновременно елегичен поет и авлет. Още Страбон се съмнявал в атинската версия заради стиха за Ериней. Той четял стиховете и като свидетелство, че Тиртей командвал спартанците във войната, но това, както и останалата му биография, не може да се провери. Съвременните изследователи обикновено смятат куция учител за легенда.

Тиртей пише елегии — стихове в двустишия от хекзаметър и пентаметър, които обикновено се изпълнявали под съпровод на авлос. „Суда“ му приписва държавно устройство за спартанците, нравствени поучения в елегичен стих и бойни песни, в пет книги. Запазени са поредица фрагменти, цитирани от по-късни автори, сред тях четири по-дълги бойни елегии. „Евномия“, цитирана от Страбон, представя реда в Спарта като дар от Зевс за потомците на Херакъл.

Бойните елегии се обръщат пряко към младите мъже от гражданската войска. Езикът им е омировски, но идеалът е нов: не самотният герой, а редицата хоплити, които стоят рамо до рамо във фалангата. Във фрагмент 10, запазен от Ликург, е казано, че е прекрасно да паднеш в първата редица, сражавайки се за родината, а който изостави града си, става скитащ просяк. Фрагмент 11, запазен от Стобей, започва с окуражаването, цитирано на тази страница, и после описва ръкопашния бой в сурови подробности. Фрагмент 12 оставя настрана бързината в бягането, красотата, богатството и красноречието и възхвалява смелостта във войната като истинската добродетел; Платон обсъжда началото му в „Закони“. Тези стихове принадлежат на общество, което воювало за земята на народ, поробен от него. Най-добре е да се четат като историческо свидетелство за спартанските ценности, а не като вечни съвети.

Тиртей остава основен свидетел за архаичната Спарта и ранната гръцка елегия. Онлайн антологията на Центъра за гръцки език представя фрагмент 10 със стихотворен новогръцки превод на Тразивулос Ставру, под заглавието на латинския стих на Хораций „Dulce et decorum est pro patria mori“, който отеква в него. За собствено упражнение вземете трите древни стиха, цитирани на тази страница. Намерете формите за множествено число ἐστέ (вие сте), θαρσεῖτε (дерзайте) и φοβεῖσθε (страхувайте се). Сравнете новогръцките κάνε κουράγιο / κάντε κουράγιο и μη φοβάσαι / μη φοβάστε. После напишете две кратки окуражавания преди изпит по гръцки — едно за една приятелка и едно за целия клас: Μη φοβάσαι, Ελένη! Μη φοβάστε, παιδιά, ξέρετε πολλά! (Не се страхувай, Елени! Не се страхувайте, деца, знаете много!)

• Ораторът Ликург, говорейки в Атина през 330 г. пр. Хр., казал, че спартански закон свиквал войниците в поход при шатрата на царя, за да слушат заедно стиховете на Тиртей.
• Според Филохор, цитиран от Атеней, спартанците в поход пеели Тиртей един след друг след вечеря, а полемархът давал на най-добрия певец парче месо.
• „Суда“ го нарича не само поет, но и αὐλητής (авлет, свирач на авлос).
• Страбон използвал един-единствен стих за „ветровития Ериней“, за да докаже, че Тиртей не бил атинянин.