Кивели

Кивели е родена през 1888 г. Пълното ѝ име се записва като Кивели Адриану или Андриану, но гръцката публика я познава просто по малко име. Като момиче тя взема уроци по сценична реч и преди да навърши петнадесет години се записва в новооснованото драматично училище на Кралския театър в Атина, което скоро е закрито. Тогава я наема Неа Скини (Нова сцена) на Константинос Христоманос, трупа, която поставя съвременна европейска и гръцка драма. През декември 1901 г. тя играе младата Хедвиг в „Дивата патица“ на Ибсен; бащата на Хедвиг играе актьорът Мицос Мират, с когото по-късно има дъщеря, актрисата Миранда Мират.

До 1908 г. тя вече ръководи собствена трупа, Θίασος Κυβέλης Αδριανού (Трупа на Кивели Адриану), която играе в Атина, в други гръцки градове и в гръцки общности в чужбина, включително Константинопол и Египет. Тя и Марика Котопули са водещите актриси на своето време и се съревновават за всяка нова пиеса на Григориос Ксенопулос. През 1917 г., по време на Националната схизма, кралските власти я отстраняват от Кралския театър заради подкрепата ѝ за Елефтериос Венизелос. Връзката ѝ с политика Георгиос Папандреу ѝ носи дете, а в края на 20-те години и брак, завършил с раздяла в края на 40-те.

След Втората световна война тя постъпва в Националния театър, където играе главни роли от 1951 до 1967 г. Умира на 26 май 1978 г.

Изкуството на Кивели живее на сцената, затова делото ѝ е оцеляло в програми, снимки, рецензии и записи на представления, а не в книги. Базата данни IbsenStage на Университета в Осло я отбелязва в четиридесет и осем представления по Ибсен между 1901 и 1930 г. След Хедвиг тя играе Теа Елвстед, а по-късно и самата Хеда в „Хеда Габлер“, Регине в „Призраци“ и най-вече Нора в „Куклен дом“ – роля, която изпълнява от 1907 до 1930 г. в Атина, Пирея, Волос и другаде. Гръцките пиеси са също толкова важни: некрологът във в. To Vima от 1978 г. посочва сред успехите ѝ Φωτεινή Σάντρη („Фотини Сандри“) и Πειρασμός („Изкушение“) на Ксенопулос.

Късният ѝ период е подробно документиран в дигиталния архив на Националния театър. През 1951 г. тя играе лейди Питс в „Дафне Лауреола“ на Джеймс Брайди в превод на Никос Гацос. На 4 март 1953 г. излиза на премиера като графинята в пиесата на Ксенопулос Το μυστικό της κοντέσσας Βαλέραινας („Тайната на графиня Валерена“), режисирана от Алексис Соломос. Поставена в памет на автора, починал през 1951 г., постановката има голям успех. Тя се връща към ролята през 1961 г. на турне в Ламия, Патра, Волос, Янина и Родос, а през 1967 г. и в Никозия. Била е също Аркадина в „Чайка“ на Чехов (1957), Лелята в „Доня Росита“ на Лорка (1959) с музика на Манос Хадзидакис и старата игуменка мадам дьо Кроаси в „Диалози на кармелитките“ на Бернанос (1962).

Кивели е запомнена като една от актрисите, оформили съвременното гръцко актьорско майсторство. Статуя от скулпторката Наталия Мела (1992) стои в Атина, а картината „Актрисата Кивели“ (ок. 1920) на Николаос Литрас принадлежи на Националната галерия. В Ермуполи на остров Сирос Институтът „Кивели“, ръководен от правнучката ѝ Валентини Потамиану, пази нейни дрехи, писма и снимки, а сериалът на ERT Φλόγα και Άνεμος („Пламък и вятър“) пренася историята ѝ в телевизията. За упражнение отворете програмата на трупата ѝ от 1910 г. в Уикимедия Commons. Прочетете ΘΙΑΣΟΣ ΚΥΒΕΛΗΣ ΑΔΡΙΑΝΟΥ и ΤΙΜΗΤΙΚΗ ΠΑΡΑΣΤΑΣΙΣ и препишете старата форма на днешен гръцки: τιμητική παράσταση (бенефис). След това намерете разпределението (διανομή) от 1953 г. в архива на Националния театър и кажете кой кого играе: Η Κυβέλη υποδύεται την κοντέσσα Βαλέραινα (Кивели играе графиня Валерена).

• Ангелос Сикелианос, по-късно прочут поет, играе малка роля в същата „Дива патица“ от 1901 г., в която тя е Хедвиг.
• През март 1904 г. Неа Скини занася тази постановка, с нея като Хедвиг, в театър „Аполон“ в Ермуполи – града на Сирос, където днес се намира Институтът „Кивели“.
• Последните ѝ отбелязани представления с Националния театър като графиня Валерена се състоят в Никозия, Кипър, през март 1967 г.