Спирос Евангелатос

Спирос Евангелатос е роден в Атина на 20 октомври 1940 г., син на композитора Антиохос Евангелатос и на арфистката Ксени Бурексаки. През 1961 г. завършва Драматичната школа на Националния театър и следва филология в Атинския университет, където защитава докторат през 1970 г. Между 1966 и 1970 г. учи театрознание във Виенския университет със стипендия. Започва професионално да режисира на около двайсет и една години с Φορτουνάτος („Фортунатос“), критска комедия на Маркос Антониос Фосколос, чийто текст е открил в атинска книжарница.

В началото на кариерата си основава трупа, наречена Νεοελληνική Σκηνή („Новогръцка сцена“); източниците посочват 1962 или 1972 г. През 70-те години режисира за Националния театър в Епидавър, а през 1975 г. основава „Амфи-Театро“. От 1977 до 1980 г. е генерален директор на Държавния театър на Северна Гърция, а от 1984 до 1987 г. — на Гръцката национална опера, чийто управителен съвет по-късно също оглавява. През 1989 г. става професор в Атинския университет, а през 1991 г. преминава в новия му Департамент по театрални изследвания. Избран е за член на Атинската академия през 2005 г., неин заместник-председател е през 2012 г. и председател през 2013 г. През февруари 2011 г. финансови трудности го принуждават да преустанови дейността на „Амфи-Театро“. Умира на 24 януари 2017 г.

Евангелатос подхождаше към една пиеса най-напред като филолог, изучавайки текста и историята ѝ, а после като човек на репетиционната зала. Написа много изследвания върху критския театър и театралната традиция на Йонийските острови и пренесе тези проучвания на сцената. Сред възродените от него стари творби са Ερωτόκριτος („Еротокритос“) на Корнарос, Ερωφίλη („Ерофили“) на Хорцацис, Ιφιγένεια εν Ληξουρίω („Ифигения в Ликсури“) на Кацаитис, която той представи на Единбургския фестивал, и Ευγένα („Евгена“) на Монселезе. Превеждаше също пиеси на гръцки и чужди автори.

Античната драма заемаше централно място в работата му. За Националния театър той постави Ηλέκτρα („Електра“) на Софокъл в Епидавър през 1972 г. и Βάκχαι („Вакханки“) на Еврипид през 1975 г. „Амфи-Театро“, разположен дълги години на улица „Адриану“ в Плака, реализира 95 продукции и участва в около трийсет международни фестивала, като издаваше научна програма за всеки спектакъл. Поставя и много опери за Гръцката национална опера, последната от които е „Вертер“ на Масне през 2014 г. Сред наградите му е наградата „Каролос Кун“ през 1988 г. за „Орестия“. Последната му постановка, Αμύντας („Аминтас“), приписвана на Георгиос Морморис, има премиера в Одеона на Ирод Атик на 8 юли 2016 г.

Делото му живее в гръцкото театрознание и на сцената. През 2017 г. Атинският фестивал възобнови Αμύντας („Аминтас“) под надзора на дъщеря му, режисьорката Катерина Евангелату, която през 2019 г. е назначена за художествен директор на Фестивала на Атина и Епидавър. През 2022 г. международна конференция на Кефалония, проведена съвместно с Атинската академия, разгледа неговия театър. Много рецензии на гръцката преса за спектаклите му са дигитализирани в архива на Националния театър. Намерете изрезката от 1972 г. със заглавие Μία νέα «Ηλέκτρα» του ’72 („Една нова „Електра“ от ’72“) и прочетете гръцкото заглавие. После вземете едно сценично действие и го формулирайте два пъти на гръцки: като внушение — Ίσως θα μπορούσες να γυρίσεις αργά („Може би би могъл да се обърнеш бавно“), и като заповед — Γύρνα αμέσως! („Обърни се веднага!“). Това са наши собствени упражнителни изречения.

• Откри текста на първата си постановка, „Фортунатос“, в книжарница, след като един професор му споменал за пиесата.
• Последната му оперна постановка, „Вертер“ на Масне, се играе през 2014 г. в театър „Олимпия“ в Атина.
• Всяка продукция на „Амфи-Театро“ се придружаваше от програма под научната отговорност на театроведи.
• Запитан през 2016 г. какво го е водило толкова години, той отговори с една дума: Το ψώνιο (манията).