Никос Скалкотас

Скалкотас е роден на 21 март 1904 г. в Халкида, на остров Евбея, в семейство на народни и любители музиканти. Семейството се мести в Атина, където надареното момче учи цигулка в Атинската консерватория и завършва с отличие през 1920 г. Стипендия го отвежда през 1921 г. в Берлин, тогава една от музикалните столици на Европа, за да продължи като цигулар във Висшето музикално училище. В Берлин от 20-те години, пълен с ново изкуство и нови идеи, той скоро се обръща от изпълнителството към композицията.

Учи композиция при Филип Ярнах, взема няколко урока от Курт Вайл и от 1927 до около 1932 г. е член на майсторския клас на Арнолд Шьонберг в Пруската академия на изкуствата. Твърди се, че Шьонберг, създателят на дванадесеттоновия метод, го е смятал за един от най-надарените си ученици. Но Скалкотас е беден, стипендията му свършва, личният му живот е объркан и през 1933 г. се връща в Атина, като оставя в Берлин голяма част от ранните си ръкописи, които се губят.

В Атина никой не се интересува от трудната му модерна музика. До края на живота си работи като цигулар в задните редове на атинските оркестри, свирейки чужда музика, а нощем композира за себе си. През 1946 г. се жени за пианистката Мария Пангали и създава семейство. Умира внезапно на 19 септември 1949 г., едва на четиридесет и пет години, от херния, която не е лекувана навреме. Оставя далеч повече от сто творби, повечето от които никога не са били изпълнявани.

Скалкотас пише в два много различни свята. От една страна, той развива своя свободна версия на дванадесеттоновата техника на Шьонберг, като използва няколко тонови редици едновременно и ги съчетава с традиционни форми като концерта, сонатата и сюитата. Творби като Концерт за цигулка (1938), Трети концерт за пиано (1939) за пиано и десет духови инструмента, 32 пиеси за пиано (1940) и увертюрата Η επιστροφή του Οδυσσέα („Завръщането на Одисей“, 1942–43) са плътни, енергични и взискателни и са сред най-амбициозната модернистична музика, писана където и да е в онези години.

От друга страна, той пише тонална музика, вкоренена в гръцката традиция. 36 Ελληνικοί χοροί („36 гръцки танца“), композирани между 1931 и 1936 г. и по-късно преработени, вземат народни мелодии и ритми от цяла Гърция – островите, Епир, Крит, Македония – и ги аранжират за оркестър с блестящо, цветно усещане за звук. За разлика от композиторите на гръцката национална школа, Скалкотас не украсява народните напеви с романтични хармонии; той ги третира с модерна яснота, която запазва тяхната грапавост. Една от последните му творби, балетната сюита Η θάλασσα („Морето“, 1948–49), е също толкова достъпна.

Този двоен глас – безкомпромисният модернист и любителят на гръцкия танц – го прави уникален. Някои от гръцките танци са изпълнявани приживе и се харесват на публиката; големите му дванадесеттонови творби трябва да чакат десетилетия и много от тях са изпълнени за първи път едва през втората половина на XX век.

След смъртта му приятели и музиканти основават дружество, за да спасят и каталогизират ръкописите му, и постепенно музиката му започва да се изпълнява и издава. Голяма повратна точка е обширната поредица записи на творбите му за шведския лейбъл BIS от 90-те години нататък, която позволява на слушатели по целия свят да го открият. Днес гръцките оркестри редовно изпълняват „36 гръцки танца“, а името му се почита в гръцкото музикално образование и концертния живот, включително в родния му град Халкида. За учащия най-добрият начин да започне е да чуе няколко от гръцките танци, например онези, основани на островни напеви, и после да ги сравни със запис на същия народен танц: ще чуете и традицията, и какво е направил с нея един модерен композитор.

• Учи в майсторския клас на Арнолд Шьонберг, основателя на дванадесеттоновата музика.
• Много от ранните му ръкописи се губят, когато през 1933 г. напуска Берлин за Атина.
• Докато композира големи концерти, той се издържа като редови цигулар в атински оркестри.
• Повечето му творби са изпълнени за първи път едва след смъртта му през 1949 г.