Калироя Парен

Калироя Сигану е родена през 1861 г. в Ретимно, на Крит, и получава необичайно добро за гръцко момиче от онова време образование, което я подготвя за учителка. Като много образовани гъркини от XIX век тя започва кариерата си като учителка в чужбина, в гръцките общности на Османската империя и Южна Русия, и ръководи девически училища в Одрин и в Одеса.

Омъжва се за Йоанис Парен, журналист от френски произход от Константинопол, който основава първата гръцка новинарска агенция, и се установява в Атина. Там, на 8 март 1887 г., издава първия брой на Η Εφημερίς των Κυριών. Вестникът излиза ежеседмично около три десетилетия и около него тя изгражда цяла мрежа от женски организации: неделни училища за работнички и слугини, които никога не са се научили да четат, благотворителни и професионални дружества и през 1896 г. Съюза на гъркините.

През 1911 г. основава Лицея на гъркините, посветен на образованието на жените и на опазването на гръцката носия, танц и народна традиция. Поддържа връзка с международното женско движение и остава активна почти до края на дългия си живот. Умира в Атина през 1940 г., дванадесет години преди гъркините най-сетне да получат право на глас на националните избори, през 1952 г.

Η Εφημερίς των Κυριών е нейното голямо дело. Това е първият гръцки вестник, ръководен и писан от жени, и страниците му съчетават онова, което читателките очакват – съвети за домакинството, мода и литература, – с онова, което не очакват: репортажи за образованието на жените в Европа и Америка, статии за правното положение на омъжените жени, кампании за достъпа на жените до университета и до професии като медицината и правото, и истории на работнички във фабриките. Парен внимава с тона, често представя исканията си като полезни за семейството и нацията, но самите искания са радикални за Атина от 80-те години на XIX век.

Тя пише и художествена проза, за да предаде идеите си на по-широка публика. Романите ѝ Η χειραφετημένη („Еманципираната“, 1900), Η μάγισσα („Вещицата“, 1901) и Το νέον συμβόλαιον („Новият договор“, 1902) проследяват образовани млади жени, които се опитват да живеят според собствения си избор и плащат цената в общество, което не е готово за тях. Пиесата ѝ Η νέα γυνή („Новата жена“, 1907), създадена по тези романи и поставена с Марика Котопули, пренася същите теми на сцената.

Другото ѝ трайно творение е Лицеят на гъркините, който съчетава две каузи, които тя вижда като една: достойнството и образованието на жените и достойнството на гръцката народна култура, която Лицеят събира и представя.

Парен е запомнена като първата голяма фигура на гръцкия феминизъм и всяка история на правата на жените в Гърция започва с нейния вестник. Основаният от нея Лицей на гъркините е все още активен, с клонове из цяла Гърция и в чужбина: танцовите му състави, колекциите от носии и концертите с народна музика се виждат на фестивали и национални празници, а много гръцки деца учат там традиционни танци. Течения на Η Εφημερίς των Κυριών се пазят в гръцки библиотеки, а поглед към оригинална страница със заглавията ѝ на катаревуса е жив урок за това как се е променил гръцкият език. Датата на първия брой, 8 март 1887 г., създава поразителна връзка с днешния Международен ден на жената.

• Първият брой на вестника ѝ излиза на 8 март 1887 г. – датата, която днес е Международният ден на жената.
• Основава неделни училища, за да могат работничките и слугините да се научат да четат и пишат.
• Лицеят на гъркините, създаден от нея през 1911 г., и днес е един от главните пазители на гръцките традиционни танци и носии.
• Съпругът ѝ основава първата гръцка новинарска агенция.