Виктория Теодору

Виктория Теодору е родена в Ханя на Крит. Местният вестник Χανιώτικα Νέα посочва 22 декември 1925 г.; няколко библиотечни и архивни записа дават 1926 г. Майка ѝ е критянка, а баща ѝ – иконописец от Сърбия. Като ученичка преживява германското нахлуване на Крит през 1941 г., а като тийнейджърка влиза в ΕΠΟΝ, младежката организация на Съпротивата.

След войната се премества в Атина и постъпва във Философския факултет на Атинския университет. По време на Гражданската война е арестувана като лява студентка и заточена – първо в женския лагер на Хиос, после на Трикери и Макронисос и накрая отново на Трикери. Източниците отнасят началото на заточението ѝ към 1947 или 1948 г. Тя отказва да подпише δήλωση μετανοίας (декларация за разкаяние) – декларацията, която лагерите изискват от затворниците. В края на 1952 г., според пресата в Ханя, е освободена като αδειούχος εξόριστη (заточеничка в отпуск) благодарение на усилията на Харидимос Спанудакис, неин земляк от Крит, за когото се омъжва през 1955 г.

По-късно завършва класическа филология и живее в Атина. Първите ѝ стихове излизат в списание Επιθεώρηση Τέχνης („Преглед на изкуството“) през 1955 г. През 1998 г. предава архива си на Архива за съвременна социална история (ΑΣΚΙ). Умира през февруари 2019 г. и е погребана в гробището Зографу в Атина.

Първата стихосбирка на Теодору, Εγκώμιο („Възхвала“), излиза през 1957 г. Следват още единадесет, сред тях Βορεινό προάστιο („Северно предградие“, 1966), Ουρανία („Урания“, 1978), Άρειος ύπνος („Сънят на Арес“, 1983), Η νυχτωδία των συνόρων („Нощната песен на границите“, 1986) и Ευνοημένοι („Облагодетелстваните“, 1998). Критиката я причислява към първото следвоенно поколение гръцки поети. Стиховете ѝ израстват от преживяния опит, а водата, морето и критският бряг се връщат отново и отново. „Άρειος ύπνος“ е вдъхновена от германското военно гробище в Малеме край Ханя и поставя под въпрос почестите, оказвани там на падналите от нашественическата армия.

Прозата ѝ е тясно свързана с годините в лагерите. Στρατόπεδα γυναικών („Женски лагери“, 1975) не са нейни мемоари, а нейно издание на девет тетрадки, в които жени, държани на Хиос, Трикери и Макронисос между 1947 и 1951 г., записват преживяното. Затворничките са скрили тетрадките; учената Роза Имвриоти, също заточеничка, ги запазва и по-късно ги предава на Теодору. През 1996 г. заедно със Сдружението на политически заточените жени тя подготвя и фотоалбума Γυναίκες εξόριστες στα στρατόπεδα του εμφυλίου („Заточени жени в лагерите на Гражданската война“). Сред другите ѝ книги проза е Ο Τράικο („Трайко“, 1982). Превежда също поезия от френски и от славянски езици, а собствените ѝ стихове излизат на френски като Poèmes choisis (2001).

Архивът на Теодору, включително тетрадки и протести, писани от заточени жени, и стихове, които тя пише на Макронисос и Трикери, се пази в Архива за съвременна социална история (ΑΣΚΙ). През юли 2019 г. Центърът за критска литература и Православната академия на Крит провеждат в Колимбари край Ханя ден с доклади в нейна памет. За изучаващите езика творчеството ѝ е внимателен урок за това чия памет говори. Прочетете подзаглавието на Στρατόπεδα γυναικών, което говори за тетрадки с разкази на задържани жени. После напишете две свои изречения. Първо предайте чужди думи: Το 2010 η Θεοδώρου είπε ότι η ποίηση ήταν γι’ αυτήν καταφύγιο (През 2010 г. Теодору каза, че поезията е била за нея убежище). След това – свой датиран спомен: Θυμάμαι ότι το 2015… (Спомням си, че през 2015 г.…). Сравнете използваните глаголи и времена.

• Баща ѝ е иконописец от Сърбия, а тя по-късно превежда поезия от славянски езици.
• Тетрадките от Στρατόπεδα γυναικών са били скрити от затворничките, преди да стигнат до нея.
• През цялото си заточение отказва да подпише декларацията за разкаяние.
• Стихосбирката ѝ Άρειος ύπνος е вдъхновена от военно гробище край родния ѝ град.