Александрос Пападиамантис

Александрос Пападиамантис (на латиница Papadiamantis или Papadiamandis) е роден на 4 март 1851 г. на Скиатос, малък остров в Спорадите, в семейството на свещеник. Семейството е бедно, а образованието му върви бавно и с прекъсвания: учи на Скиатос и Скопелос, после в гимназията в Халкида, в Пирея и накрая в училището Варвакио в Атина. През 1872 г. прекарва няколко месеца на Света гора с приятел – преживяване, което оформя дълбоката му привързаност към православното богослужение. Записва се във Философския факултет на Атинския университет, но така и не се дипломира.

От 1880-те години нататък припечелва оскъдно в Атина като преводач и автор за вестници и списания като Εφημερίς и Ακρόπολις, превеждайки английска и френска проза, включително Престъпление и наказание на Достоевски през 1889 г. Никога не се жени, живее в наети стаи, облича се бедно и пее в малкия параклис „Агиос Елисеос“ в Плака заедно с братовчед си, писателя Александрос Мораитидис. Срамежливостта и набожността му му донасят прякора ο κοσμοκαλόγερος – монахът, който живее в света.

През 1908 г. се връща завинаги на Скиатос, изтощен от пиене и бедност. Умира там от пневмония на 3 януари 1911 г., в същата къща, в която е роден.

Пападиамантис започва с исторически романи, публикувани на части: Η Μετανάστις („Емигрантката“, 1879), Οι Έμποροι των Εθνών („Търговците на народи“, 1882) и Η Γυφτοπούλα („Циганчето“, 1884). Истинската му форма обаче е разказът. От Το Χριστόψωμο („Коледният хляб“, 1887) нататък пише около 170 разказа, повечето с действие на Скиатос: рибари, вдовици, овчари, старици, които познават всеки параклис и всяка билка, деца по Великден, кораби, изгубени в зимни бури.

Шедьовърът му е Η Φόνισσα („Убийцата“, 1903). Старата Франгояну, след цял живот в служба на мъжете, стига до извода, че момиченцата носят само нищета на бедните семейства, и започва да ги убива, убедена, че върши добро; историята завършва с нея, притисната между божието и човешкото правосъдие на скала в морето. Όνειρο στο κύμα („Сън върху вълната“, 1900) е спомен на млад овчар за момиче, което се къпе на лунна светлина; Το Μοιρολόγι της Φώκιας („Плачът на тюленката“, 1908) разказва за удавено дете, оплаквано от тюлен.

Езикът му е само негов: гъвкава, музикална катаревуса в повествованието, димотики и скиатоски диалект в диалозите, а отдолу – ритмите на византийските химни. Природата, бедността и вярата никога не са украса; те са целият свят на разказа.

Η Φόνισσα се изучава в гръцките лицеи и е екранизирана няколко пъти, последно през 2023 г. Всяка Коледа и Великден вестници и сайтове преиздават празничните му разкази, а четенето на глас на Το Χριστόψωμο или Στο Χριστό στο Κάστρο е семейна традиция за някои. На Скиатос може да се посети Къщата на Пападиамантис – малката двуетажна къща, в която е роден и умрял, днес музей, а летището на острова носи неговото име. Гръцката държава обявява 2011 г., век след смъртта му, за Година на Пападиамантис. Улици с името Παπαδιαμάντη има в повечето гръцки градове, а изразът му ο κοσμοκαλόγερος все още се използва за набожен човек, който живее скромно в света.

• Единствената му известна снимка е направена през 1906 г. от писателя Павлос Нирванас на площад Дексамени в Атина; Пападиамантис се съгласил, както се твърди, само неохотно.
• През 1889 г. превежда Престъпление и наказание на Достоевски на гръцки за вестник, от френски превод, за да плаща наема си.
• Братовчед му Александрос Мораитидис също е известен писател и църковен певец; двамата били наричани „двамата Александровци от Скиатос“.
• Почти нищо не пише за самата Атина; почти всичките му разкази се връщат към параклисите, плажовете и маслиновите горички на Скиатос.