Арлета

Арлета се ражда като Аргиро-Николета Цапра в Атина на 3 март 1945 г., но още от дете всички я наричат Арлета. (Някои англоезични съобщения дават името ѝ като Ариадна; гръцките некролози посочват Аргиро-Николета.) Израства в Метаксургио, после десетилетия живее в Екзархия – квартала, който нарича своя родина, – и накрая в Кипсели. След училището „Арсакио“ постъпва в Атинската школа за изящни изкуства, за да учи живопис. През юни 1965 г., на студентска екскурзия, студентът по право Йоргос Папастефану я чува да пее Άξιον Εστί („Достойно есть“) на Теодоракис и я представя на Алекос Пацифас от звукозаписната компания Lyra.

Първият ѝ сингъл излиза през 1966 г., а през същата година следва първият ѝ албум с песни на Янис Спанос, Нотис Маврудис, Никос Хулярас и Йоргос Контойоргос. Пее в „буат“ в Плака като Η Παράγκα („Бараката“) и Οι Νεφέλες („Облаците“). По време на военната диктатура от 1967–1974 г. обаче две песни от първия ѝ албум са цензурирани и тя се оттегля от сцената, когато разбира, че всяко заведение, където пее, ще бъде затворено. След падането на хунтата, по покана на Жорж Мустаки, пее в парижкия театър „Бобино“.

Здравето ѝ е крехко. На 11 февруари 2008 г. получава мозъчен кръвоизлив минути преди концерт във Волос, но се възстановява и през 2009 г. се завръща с двоен албум. След месеци в болница след инсулт и инфаркт умира в атинската болница „Евангелизмос“ на 8 август 2017 г., на 72 години.

Арлета принадлежи към Νέο Κύμα – стил, който Lyra налага от 1964 г.: нежни, грижливо написани песни за нови гласове и малки състави, по-близки до леката песен, отколкото до λαϊκό (народната песен) с бузуки. Критиците я сравняват с Джоан Баез и Джуди Колинс, но тя иска преди всичко да разказва истории с китарата си. Сред ранните ѝ плочи са Αρλέτα 2 („Арлета 2“, 1967), 12+1 τραγούδια του Μάνου Χατζιδάκι („12+1 песни на Манос Хадзидакис“, 1969) и Έξι μέρες („Шест дни“, 1970) – стихове на Павлина Пампуди с нейна музика.

Тя е и изпълнителка на поезия. „Третата антология“ (Τρίτη Ανθολογία, 1975) на Спанос поставя на музика стихове на Варналис, Каввадиас и други, а през 1978 г. тя записва Romancero gitano на Теодоракис – стихове на Лорка в гръцкия превод на Одисеас Елитис. През 1981 г. излиза Ένα καπέλο γεμάτο τραγούδια („Шапка, пълна с песни“) – първият ѝ албум със собствени песни.

Най-широкият успех идва с композитора Лакис Пападопулос и авторката на текстове Марианина Криези: албумите Περίπου („Горе-долу“, 1984) и Τσάι γιασεμιού („Чай от жасмин“, 1985) включват Σερενάτα („Серенада“) и Batida de coco. По-късно излиза Άσε τα κρυφά κρυμμένα („Остави тайното скрито“, 1991) с известната ѝ песен Μπαρ «Το ναυάγιο» (Бар „Корабокрушението“). Казвала е, че е отказвала песни, за които е знаела, че ще станат хитове, защото не ѝ подхождали. През 1997 г. издателство „Кастаниотис“ издава книгата ѝ Από πού πάνε για την άνοιξη; („Накъде е пролетта?“) с текстове, стихове на песни и рисунки.

Когато Арлета умира през 2017 г., министърката на културата Лидия Кониорду я нарича фар на съвременната гръцка песен. През септември 2018 г. приятели и колеги, сред тях Фотини Велесиоту, Таня Цанаклиду и Фийби Килдиър от Nouvelle Vague, изнасят в Одеона на Ирод Атик концерта в нейна памет Ακόμη και αν φύγεις („Дори да си тръгнеш“). Записите ѝ се намират лесно, включително Demo (2010) – десет англоезични песни, открити в архива на Lyra около 35 години след записа им. Кратка задача: чуйте Τσάι γιασεμιού (1985) по текст на Марианина Криези, без да четете думите. После оценете песента с едно гръцко изречение по модела на нейния собствен коментар за „Новата вълна“, например Το τραγούδι μπορεί να είναι απλό, βαρετό όμως δεν είναι („Песента може да е проста, но скучна не е“). Това е наше упражнително изречение, а не стих от песента.

• На етикета на първия ѝ сингъл от 1966 г. пише «Παρουσιάζουμε την Αρλέττα με την κιθάρα της» („Представяме Арлета с нейната китара“), с двойно τ; на следващия сингъл името вече се пише Αρλέτα.
• Като малко дете искала да стане чистачка на обувки, а после, за известно време, кон.
• Макар да я наричали „кралицата на буат“, тя казвала, че е пяла в Плака само около година и половина.
• Казвала е, че единственото, което някога е натрупала в живота си, са китари.