Живот
Лизета Калимери е родена на 9 май 1969 г. в Солун, където израства с по-голямата си сестра, певицата Мелина Кана. В интервю от 2019 г. тя си спомня, че двете сестри свирели заедно у дома и записвали касетки за роднините си. Хваща китарата още като дете, а след гимназията учи в катедрата по педагогика на Аристотелевия университет в Солун. Според публикуваните ѝ биографии за първи път пее пред микрофон през 1988 г. в Костур, в Западна Македония.
Музикалната сцена на Солун от края на 80-те и началото на 90-те години оформя началото ѝ. Тя разказва, че в началото на кариерата си е пеела редом със Сократис Маламас, изпълнявайки песни, написани от сестра ѝ. Първият ѝ собствен албум, Πνοή του ανέμου („Дъх на вятъра“), излиза през 1994 г. при Lyra с музика на Йоргос Казандзис. Вторият, Ζωή λαθραία („Таен живот“), следва през 1997 г. с композитора Михалис Ханиотис – сътрудничество, което по нейни думи сама е потърсила. През следващите години работи с компании като Lyra, Libra и Polytropon и пее в албуми на Лудовикос тон Аногион, Никос Кипургос, Танасис Папаконстантину и други; участва и в концертния запис на Харис Алексиу в Cine Keramikos от 2002 г. В същото интервю от 2019 г. тя казва, че след години, прекарани отчасти в Атина, се е върнала в Солун около 2011 г.
Творчество
Калимери е преди всичко изпълнителка, но албумите ѝ я показват и като автор на текстове. Πνοή του ανέμου е изграден главно върху текстове на Лили Варину по музика на Казандзис; критикът Костас Балахутис нарежда две от песните, Φωτιά κι αρμύρα („Огън и морска сол“) и Ερωτικός χορός („Любовен танц“), сред най-характерните ѝ записи. В Ζωή λαθραία цялата музика е на Ханиотис, а текстовете са от няколко автори, сред които Танасис Папаконстантину, Пантелис Цомбаноглу и самата Калимери, написала думите на Δυόσμος και κανέλα („Джоджен и канела“). През 1996 г. тя споделя с певицата Марио албума с песни от кафе-аман Της Ασιάτιδος Μούσης Ερασταί („Влюбени в азиатската Муза“) и пее Ήτανε αέρας („Беше вятър“) на Казандзис в албум на Михалис Папазисис.
В Αφύλαχτη σκοπιά („Неохраняван наблюдателен пост“, 2004), с музика и продуцент Христос Циамулис, тя пише текстовете на четири от четиринайсетте песни. С композиторката Кристела Димитриу записва поезия, превърната в песни: Σαπφώ, Καβάφης („Сафо, Кавафис“, 2006) и Ηχώ („Ехо“, 2017), където древногръцки лирици звучат в новогръцки преводи на Сотирис Какисис. Εν φλύα („Във Флия“), издаден през ноември 2018 г. от Ogdoo Music Group, събира песни на Орфеас Перидис, предимно по текстове на Йоргос Сидерис. Заглавието използва Φλύα – древното име на района на днешния Халандри в Атина, където са написани много от песните.
Наследство в днешна Гърция
Калимери принадлежи към поколението певци, появили се в Солун в края на 80-те и началото на 90-те години, които пренасят авторската песен на града до публика в цяла Гърция; музикалните критици и днес се връщат към ранните ѝ албуми. Записите ѝ предлагат и точно упражнение, защото гръцките данни за авторите назовават три различни роли. Отворете данните на Ζωή λαθραία и отговорете за Δυόσμος και κανέλα: Ποιος έγραψε τη μουσική; (Кой е написал музиката?) Михалис Ханиотис. Ποιος έγραψε τους στίχους; (Кой е написал текста?) Лизета Калимери. Ποια τραγουδά; (Коя пее?) Отново Калимери. След това направете същото за Το αμπέλι („Лозето“) от Εν φλύα, където отговорите са Перидис, Сидерис и Калимери, и забележете кратката формула μουσική… στίχοι… ερμηνεία… (музика… текст… изпълнение…).
Знаете ли, че…?
- Според биографиите ѝ за първи път пее пред микрофон през 1988 г. в Костур.
- Тя пее Σαλώμη („Саломе“), песен на Лудовикос тон Аногион, в дует със Сократис Маламас.
- Тя е написала текстовете на четири песни от Αφύλαχτη σκοπιά („Неохраняван наблюдателен пост“).
- Заглавието Εν φλύα препраща към Флия – древното име на района на днешния Халандри в Атина.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Πνοή του ανέμου | Дъх на вятъра — музика Йоргос Казандзис | 1994 |
| Ζωή λαθραία | Таен живот — музика Михалис Ханиотис | 1997 |
| Αφύλαχτη σκοπιά | Неохраняван наблюдателен пост — с Христос Циамулис | 2004 |
| Σαπφώ, Καβάφης | Сафо, Кавафис — с Кристела Димитриу | 2006 |
| Ηχώ | Ехо — древногръцки поети в превод | 2017 |
| Εν φλύα | Във Флия — песни на Орфеас Перидис | 2018 |
Един ред за запомняне
Δικό μου ρούχο είναι το τραγούδι, αλλά το βάζω και το βγάζω.
Dikó mu rúcho íne to tragúdi, allá to vázo ke to vgázo.
Песента е моята собствена дреха, но аз я обличам и я събличам.











































