Константинос Теотокис

Теотокис е роден в град Корфу на 13 май 1872 г. в едно от най-старите благороднически семейства на острова; баща му е граф от венецианската аристокрация, а семейството притежава имението Карусадес в северната част на острова. Обучаван от частни учители, на седемнадесет години заминава за Париж да учи естествени науки и философия и на същата възраст се жени за Ернестина фон Малович, баронеса от Грац, с която живее между Австрия и Корфу. През 1897 г. той и близкият му приятел, поетът Лорендзос Мавилис, се сражават като доброволци в Критското въстание срещу османците.

Неспокоен и учен човек, той изучава санскрит в Грацкия университет, чете Ницше, а после, решаващо, Маркс, и през 1910 г. е сред основателите на Социалистическата група на Корфу (Σοσιαλιστικός Όμιλος), с което скандализира своето съсловие. Смъртта на малката му дъщеря и растящото му отчуждение от аристократичния свят около него помрачават последните му години и задълбочават писането му. Той е убеден привърженик на димотики, публикува в списание Ο Νουμάς и в езиковия спор застава на страната на «вулгаристите».

По времето на Първата световна война вече е похарчил по-голямата част от състоянието си и продава семейни земи, за да живее. Умира от рак на Корфу на 1 юли 1923 г., на петдесет и една години, след като година по-рано е издал последния си и най-голям роман; голяма част от творчеството му, включително корфуските разкази, излиза в книга едва след смъртта му.

Теотокис започва с кратки, жестоки истории от селския живот, събрани посмъртно като Κορφιάτικες ιστορίες (Корфуски истории, 1935). Най-известната, Πίστομα (По очи, 1899), е едва три страници: разбойник се връща от планините, открива, че жена му има дете от друг мъж, и разказът свършва с една-единствена страшна заповед.

Следващите повести се обръщат към обществото и парите. Η τιμή και το χρήμα (Честта и парите, 1912) се развива в Мандуки, беден квартал на град Корфу: Рини обича контрабандиста Андреас, който не иска да се ожени за нея без зестрата, която майка ѝ не може да плати, а когато най-накрая предлага да я вземе без зестра, тя отказва, като предпочита собствения си труд пред съпруг, купен с пари. Κατάδικος (Осъденият, 1919) разказва за ратая Туркоянис, който приема присъда за убийство, което не е извършил, и проповядва от килията си христоподобна любов. Η ζωή και ο θάνατος του Καραβέλα (Животът и смъртта на Каравелас, 1920) проследява стар скъперник, унищожен от алчността на селото около него.

Последният му роман, Οι σκλάβοι στα δεσμά τους (Робите в своите окови, 1922), е панорама на град Корфу в края на века: разорената аристократична фамилия Офиомахос, изгряващият банкер, който купува дъщеря им чрез брак, и младият социалист, който не може да я спаси. Написан на богата димотики, пълна с корфуски думи, това е първият гръцки роман, който се чете като Балзак, а «робите» от заглавието са всички в него, богати и бедни.

Теотокис отдавна е влязъл в гръцките класни стаи: Πίστομα с потресаващия си край и откъси от Η τιμή και το χρήμα и Κατάδικος присъстват в литературните антологии на лицея, а дилемата на Рини, чест или пари, е класическа тема за съчинение. Книгите му никога не са излизали от печат; от 1993 г., седемдесет години след смъртта му, те са обществено достояние и гръцките му текстове са свободно достъпни онлайн, което ги прави практичен избор за напреднал учащ, особено кратката Η τιμή και το χρήμα. На Корфу името Теотокис носят улици и е свързано със семейните къщи в града и в Карусадес, а Йонийските острови го смятат, заедно със Соломос, Мавилис и Калвос, за част от Хептанеската школа. Литературните историци му приписват първите истински социалистически романи на гръцки език.

• На седемнадесет години се жени за австрийска баронеса, Ернестина фон Малович, и разделя живота си между Корфу и Грац.
• Научава санскрит и превежда от него, а също превежда на димотики „За природата на нещата“ на Лукреций и няколко пиеси на Шекспир.
• Граф по рождение, той помага за основаването на Социалистическата група на Корфу през 1910 г. и умира почти беден, след като е продал семейното имение.
• Разказът му Πίστομα (1899) е само около три страници и все още е един от най-обсъжданите текстове в гръцките училища.