Танос Микруцикос

Микруцикос е роден в Патра на 13 април 1947 г. Учи пиано и музикална теория в Гръцката консерватория и математика в Атинския университет. Политически узрява в годините на военната диктатура от 1967–1974 г. и първите му значими творби се раждат от този опит: песни на съпротивата, затвора и изгнанието, написани на музикален език, който черпи както от авангардната композиция, така и от гръцката популярна песен.

След падането на хунтата плочите му с политически песни го превръщат в един от гласовете на поколението на Метаполитевси. В края на 70-те и през 80-те години той се приближава към масовата публика, без да изоставя поезията, с плочи като Εμπάργκο („Ембарго“, 1982) по стихове на Алкис Алкеос, като продължава да композира за театъра и концертната зала.

Той е активен и в обществения живот. През 1993 г. влиза в правителството на ПАСОК на Андреас Папандреу като заместник-министър на културата, а след смъртта на Мелина Меркури през 1994 г. става министър на културата до 1996 г. След това се връща към музиката и изпълнява собствените си песни на концерти из цяла Гърция. В последните си години се разболява от рак и умира в Атина на 28 декември 2019 г., на 72 години, оплакван от музиканти и политици от всички страни.

Творчеството му се дели на два големи периода. Първият е този на Πολιτικά τραγούδια („Политически песни“, 1975) и Καντάτα για τη Μακρόνησο („Кантата за Макронисос“, 1976) по стихове на Янис Рицос за островния затворнически лагер от годините на Гражданската война. Тук Микруцикос пише музика по Рицос, Маяковски и други поети – остра, понякога дисонантна, по-близо до Курт Вайл, отколкото до бузукито. Πολιτικά τραγούδια са изпети от Мария Димитриади, чийто глас става един от звуците на годините след хунтата.

Вторият период започва с Ο Σταυρός του Νότου („Южният кръст“, 1979), където той поставя на музика стиховете на поета моряк Никос Кавадиас: пристанища, тропически нощи, опиум и изгубени любови, изпети върху енергични аранжименти с рок оттенък. Албумът намира огромна публика и превръща Кавадиас, дотогава поет за ценители, в име, познато на всички. Следват Εμπάργκο (1982) по стихове на Алкис Алкеос и през 1996 г. албумът Στου αιώνα την παράγκα („В бараката на века“), изпят от Димитрис Митропанос, чиято песен Ρόζα („Роза“) по текст на Алкеос става една от визитните картички на певеца. През цялото време Микруцикос следва един и същ принцип: популярната песен може да носи взискателна поезия, без да губи силата си да вълнува тълпата.

Започнете с Σταυρός του Νότου: пуснете албума, следете стиховете на Кавадиас на хартия и ще сте прочели голям поет, без да усетите. После чуйте Митропанос да пее Ρόζα – и днес любима в гръцките музикални заведения. Политическите му песни често звучат на възпоменанията за въстанието в Политехниката всеки ноември. Когато умира през 2019 г., почит му отдават от цялата гръцка музика и политика, а родната му Патра го оплаква като свой. Страницата на сайта за Димитрис Митропанос води от песните му към гласа, който ги пее.

• Освен музика учи и математика.
• Наследява Мелина Меркури като министър на културата от 1994 до 1996 г.
• Албумът му Σταυρός του Νότου прави повече от която и да е книга за популярността на поезията на Никос Кавадиас.
• Първите му големи плочи излизат в рамките на две години след падането на хунтата през 1974 г.