Жаклин дьо Ромили

Жаклин Давид се ражда в Шартър на 26 март 1913 г. Баща ѝ, Максим Давид, учител по философия, загива в Първата световна война през 1914 г. През 1930 г., първата година, в която момичетата могат да участват, тя е наградена в Concours général, френското национално състезание за ученици от средните училища. През 1933 г. постъпва в École normale supérieure в Париж, а през 1936 г. издържа agrégation, трудния национален конкурс за преподаватели. През 1940 г. се омъжва за Мишел Вормс дьо Ромили, чиято фамилия запазва през целия си живот.

С антиеврейските закони на режима във Виши от 1941 г. тя и съпругът ѝ са преследвани заради еврейския си семеен произход. Тя губи правото да преподава и прекарва част от войната укрита, като често сменя мястото си. Дисертацията ѝ за Тукидид излиза през 1947 г. След това преподава гръцки език и литература в Университета в Лил от 1949 до 1957 г. и в Сорбоната от 1957 до 1973 г. През 1973 г. е избрана в Колеж дьо Франс, първата жена професор там, на нова катедра за Гърция и формирането на нравствената и политическата мисъл, която заема до 1984 г.

През 1975 г. става първата жена член на Академията за надписи и изящна словесност. Избрана във Френската академия на 24 ноември 1988 г., тя е втората жена в нея. Гърция ѝ дава гражданство през 1995 г. Умира в Булон-Бийанкур на 18 декември 2010 г.

Тукидид е в центъра на научната ѝ работа. Дисертацията ѝ Thucydide et l’impérialisme athénien („Тукидид и атинският империализъм“, 1947) изследва как историкът анализира атинската мощ. От 1953 г. тя също подготвя и превежда неговата „История на Пелопонеската война“ за френската поредица Budé, която отпечатва гръцкия текст до френски превод. По-късните ѝ изследвания проследяват разсъжденията на историка, речите, които той съставя за своите герои, и начина, по който извлича общи поуки от събитията.

Тя пише много и за трагедията — от La Crainte et l’angoisse dans le théâtre d’Eschyle („Страхът и тревогата в театъра на Есхил“, 1958) до La Tragédie grecque („Гръцката трагедия“, 1970), — както и за Омир, Еврипид, софистите и гръцките идеи за закон, кротост и демокрация. Книги като Pourquoi la Grèce ? („Защо Гърция?“, 1992) се обръщат към широката публика и питат защо Атина от V век дава трайни форми на историята, трагедията, философията и политическия дебат. Стилът ѝ е ясен и предназначен както за неспециалисти, така и за учени. Тя защитава и преподаването на древните езици във френските училища в есета като L’Enseignement en détresse („Образованието в беда“, 1984). Последната ѝ книга, излязла приживе, La Grandeur de l’homme au siècle de Périclès („Величието на човека във века на Перикъл“), се появява през 2010 г.

През септември 2013 г. община Атина дава името ѝ на площада в Тисио, близо до Пникс, където се е събирало атинското народно събрание: πλατεία Ζακλίν ντε Ρομιγί. Някои от книгите ѝ са преведени на гръцки, сред тях Το ανθρώπινο μεγαλείο στον αιώνα του Περικλή („Величието на човека във века на Перикъл“), и името ѝ остава познато на гръцките читатели на Тукидид и трагедията.

Книгите ѝ са написани на френски, затова сами по себе си не са четиво на новогръцки. Вместо това използвайте текста C1 на тази страница: открийте λόγος, διάλογος и δημοκρατία и запишете какво означава всяка дума в контекста. След това напишете три свои изречения, по едно за всяка дума, за обществен дебат, който сте следили. Ако посетите Тисио, прочетете гръцкото име на площада и опишете мястото с две гръцки изречения.

• Катедрата ѝ в Колеж дьо Франс се нарича „Гърция и формирането на нравствената и политическата мисъл“.
• Получава наградата „Онасис“ през 1995 г. и награда на гръцкия парламент през 2008 г.
• Портретът на тази страница е пресснимка от юли 1930 г., направена след успеха ѝ в Concours général.
• Освен научни трудове тя публикува и художествена проза, като романа Ouverture à cœur (1990).