Елени Легаки

Елени Легаки е родена в Атина през 1956 г. Най-голямата от четири деца, тя израства в беден квартал на Агиос Йоанис Рендис край Пирея. В интервю за вестник Espresso през 2023 г. си спомня щастливо, безгрижно детство, баща си Стелиос Легакис, шофьор на автобус, и майка си, „кира-Рини“: певицата Ирини Конитопулу-Легаки (1931–2022), родена на Наксос в семейство на цигулари, които познават дълбоко островната традиция.

Пеенето, казва тя, е естествено следствие от този дом и никога не е съжалявала. Започва да пее професионално на тринайсет години, по собствено настояване, под закрилата на майка си и на братята ѝ Йоргос, Костас и Вангелис Конитопулос, които съставят групата. Първата ѝ изява е на островно γλέντι (гленди, празнична вечер с музика и танци) и тя си спомня силна сценична треска. Отначало пее беквокалите до майка си, а по-късно и солово.

От 1984 до 2008 г. майка и дъщеря излизат заедно в музикалното заведение „Арменаки“. Архивът на Домна Самиу пише, че Ирини, брат ѝ Йоргос и по-късно дъщеря ѝ Елени изграждат цяла семейна школа в островната песен. Ирини умира през март 2022 г. Година по-късно Елени говори за 54 години на сцената и за голямата любов, която е получила от публиката.

Репертоарът ѝ е островната песен: танцови мелодии, любовни песни и песни за морето и островите, в традицията, която семейството ѝ свири от поколения. Сред ранните ѝ записи са Αγάπη και θάλασσα (Любов и море), Όταν ακούω το βιολί (Когато чуя цигулката), Καλοκαίρι στο νησί (Лято на острова) и Τα πάντα ρει (Всичко тече) – заглавие, което заимства прочутата мисъл, приписвана на Хераклит. Дигиталните каталози сочат концертен албум, Νησιώτικο γλέντι (Островен празник, 1987), албума Το καλοκαίρι στο νησί (Лято на острова, 1991) и Ους ο Θεός συνέζευξεν (Които Бог е съчетал, 2001) – сборник със сватбени песни от цяла Гърция. До 2010 г. следват още студийни и концертни албуми, а през 2024 г. излизат нови сингли.

Тя излиза и извън традицията. В албума на Дзимис Панусис Vivere Pericolosamente (1993) пее с него Σαν φεγγαράκι (Като месечинка). Записала е отделни песни в стил έντεχνο (авторска песен), като Μέθυσε η αγάπη (Любовта се опи) и Απόψε (Тази вечер). През 2023 г. обяснява защо новите островни песни са рядкост: много е трудно, казва тя, да се намерят песни, каквито би искала, основани на корените на старите. Според нея традиционната песен никога не е получавала полагащото ѝ се място и подкрепа и се третира като музеен жанр, но силата ѝ надделява над всичко това.

Елени Легаки предава стила на семейство Конитопулос на ново поколение и все още пее на летни празници: през 2023 г. споменава прояви на Андрос, Наксос, Касос, Парос и Евбея, в Лакония и в Галатас. Истинската ѝ награда, казва тя, идва от семействата, които идват да се веселят, и от младите, които танцуват до припадък на бързите островни ритми. За упражнение по гръцки разгледайте заглавията Καλοκαίρι στο νησί (Лято на острова) и Νησιώτικο γλέντι (Островен празник). Обяснете на гръцки разликата между νησί (остров), χωριό (село) и τόπος (място, родно място), след това напишете изречение с прилагателното νησιώτικος, например: Το νησιώτικο γλέντι κρατά ως το πρωί (Островният празник продължава до сутринта).

• Първата ѝ професионална изява, на тринайсет години, е на островно гленди и тя си спомня силна сценична треска.
• Пее с майка си в „Арменаки“ 24 години, от 1984 до 2008 г.
• Записва дуета Σαν φεγγαράκι (Като месечинка) със сатиричния певец и автор Дзимис Панусис.
• Дядо ѝ, Михалис Конитопулос, е цигулар с прякора „бебето“.